Георги Чепилев: "Позитивната и негативната жена в съвременните български комикси"

Всеки културен народ има свой вътрешен духовен образ, историческа съдба и свой път. По културния образ може да се прозре има ли бъдеще даден народ. В този културен образ голяма роля играе жената. Необходимостта да се проумее и разбере утрешния ден ни поставя задача да разгледаме по-подробно този въпрос - положението на жената в живота на голямото ни национално семейство, отразено в комиксите.

През вековете ако мъжът е олицетворявал физическата сила, жената е представлявала красотата, поезията, мъдростта, чистотата, възвишеността. Богинята Изида у египтяните олицетворява плодородната земя. Наита пък е олицетворение на майченството. Норна – германска богиня на съдбата (стояща по-високо от бога на войната Один). Гундела поучава големците на висша мъдрост. Темида раздава правосъдие и т.н. Славянските вили-самодиви учат на мъдрост и дават сили на героите. И от изкуството през вековете се вижда ценните длъжности на жената: жрица, съдница, властник, защитник, обладателка на най-великата тайна – появата на живот и т.н. В древния Рим майчинството се смятало за най-благородното призвание на жената. „Майката е сърцето на света”, се казва в една древна мъдрост. А Майката на всички – Божията майка, в Рафаеловата Мадона, държаща Младенеца в обятията си, според думите на Хегел – „ликовете имат най-красив израз на детинското и все пак в тях се вижда излизането отвъд чисто детинската невинност, което позволява, както да видим божественото, присъстващо в младата обвивка, така и да доловим разширяването на тази Божественост до безкрайното откровение...”.

Какво е положението на жената в съвременните български комикси? В нашия комикс живот се забелязва твърде странно явление – съвременната българска жена почти не е представена, а образите на жени са в много ограничен брой кадри. Повечето автори дори нямат нито едно изображение на жена в комиксите си от албума. Настоящите разсъждения са с акцент върху комиксите от издание „Над Дъгата”, 2012 г.

Майката е, която е пазила всичко ценно в нашата култура, тя е основата, върху която цивилизацията се е изградила, която пази факела на свободата и на народността през тъмни епохи. За съжаление това чудо във вселената, най-хубавото дело на създанието – майчиното сърце, липсва като герой. Но концепцията ни дава добра поука, защото жените и децата са първите жертви на разрушаващия егоизъм и пропадащата държава. Според авторите Българките загубват женския си лик. В странноприемницата от комикса „Дамга” сред следи от насилие се вижда обобщения образ на жената-жертва. Други два женски модела от този комикс са: Кила – „наемничка за охрана, разбила главата на бивш работодател, отказал да плати и пратила богат ухажор в лечебница”. И вторият образ – дъщерята на богат търговец, която е превъплътен звяр, хранещ се с плътта на невинни хора и унищожил дори семейството си. Семейството, обществената клетка, извор на икономически напредък.

В опозиция позитивна жена и негативна са героините от комикса „Призрак”. Студентки-художнички от богати семейства и красивата, талантлива тяхна съученичка Лора. Лора също е жена-жертва, тя не е от богато семейство и след болестта си се омъжва за професора, характеризиран от лелката чистачка като непрокопсаник.

В „Миташки” има един фантастичен персонаж, който сервира в совалката – чай от манго. А в „Легенда за черните архангели” Джулиан Райън (асистентка на професор по археология на Марс) се опитва да възвърне паметта на черния архангел.

В тези комикси се наблюдава социална идентификация на жената, а не основните и житейски роли. Творбата за „Ян Бибиян” обобщено представя идеята: щастливите, успяващи жени в България са жените на магьосника Мирилайлай – едрата и грозната, която е лоша, тънката и сухата, която се храни с очи и глезената красавица, която обича да ù пеят. Трите, когато се съберат, изяждат някого или се бият от омраза. Опасни са за обществото.Тези жени се вцепеняват само от дяволската опашка. А приятелката на Ян Бибиян, омагьосана в черна плачеща врана, е жената-жертва. Тя винаги сестрински му помага. Опозицията позитивна жена и негативна трябва да се разглежда обърнато, защото действието е в омагьосано царство.

 Пространството на представените жени е: подземния свят - желязна, сребърна, златна и реална гора; горящ дворец; замък; художествено ателие; болница; странноприемница; каляска; совалка; Марс.

Огюст Роден е казал:„жената знае да страда мълчаливо и в това се състои нейният героизъм”. В тази мисъл „Диаскоп” вижда обобщената концепция на представените женски образи. Но за най-сполучлив изход от погубващата се женственост у българката и като съвременен идеал може да се посочи комикса за „Румена войвода”.

На илюстрациите: 1) „Румена войвода” от художника Веселин Чакъров;

2 и 3) Жените на Мирилайлай от творбата на Елин Пелин „Ян Бибиян”

редактор: Христина Мирчева