Пейчо Кънев: "Камера обскура" или за "Частите на тялото" от Яна Пункина

В рубриката "Размисли, отзиви, рецензии"

Изразът „Камера обскура“ идва от латински и буквално означава тъмна стая. Изображенията, получавани чрез този способ за заснемане, известен още от древността, са обърнати, понякога размити, а доста често са изключително контрастни. Точно този фотографски ефект се прожектира много пъти в кутията на главата ми, докато четях стихотворенията от книгата „Частите на тялото“ от Яна Пункина.  

Книгата е разделена на три части, които са именувани: „Животните“, „Частите на тялото“ и „И смъртта е част от тялото“. Няма да скрия, че на мен най-силно впечатление ми направи първата част. Може би, защото аз самия обичам много да размишлявам и да пиша за животни, насекоми, риби и птици. Те са много по-дълбоки, по-искрени от хората и в същото време знаят много истини за живота, които, за жалост, никога няма да ни разкрият. При тях царят всемирна тишина и мъдрост, които на нас ще ни останат непознати. Затова можем само да ги наблюдаваме отстрани и да ги описваме.

Пункина пише своя бестиарий по особено красив начин, като оплита животинското и човешкото с една ефирна лекота, за да се получи накрая красива, хомогенна смес, поетична и мъдра. Но в същото време знам, че това е много трудно за постигане, тъй като въпросната материя е изключително сложна за моделиране. Една от най-красивите стихосбирки на тази тематика е „Птици, зверове и цветя“ на големия английски поет и писател Дейвид Хърбърт Лорънс, публикувана още през 1923 г. Яна Пункина върви по добре утъпкана диря. И дано да стигне далече.

Стихотворенията, които ми направиха особено приятно впечатление са: „Плъхкинята“, „Как отминава“, „Вътре“, „Звън“.  Това са стихотворения, които всеки утвърден поет би се радвал да присъстват в биографията му.

Обаче, ако бих могъл да дам на поетесата Яна Пункина един съвет, и ако тя би го приела, то той би бил следния: Нека да пише и говори по-малко за смъртта, за умирането, за края. Има години пред нея и нека след като те изминат и ако тогава думите още живеят в нея, нека се качи и огледа света от техния мрачен пиедестал. Нека преди това почете още малко, поживее още малко, обича още много и чак тогава.

В този ред на мисли преди няколко години един голям американски поет, роден в Югославия, ми даде няколко съвета за писането на поезия, които и до днес проблясват в съзнанието ми, щом седна пред белия лист. Ще споделя два от тях, може би най-важните: „Не казвай на читателя, онова, което той вече знае за живота“ и „Никога не си мисли, че ти си единственият на света, който страда“.

Останалото е поезия. Каквато има в изобилие в „Частите на тялото“.

Яна Пункина е родена през 1984 в София. Работи като радиожурналист в програма „Христо Ботев“ на БНР, изявява се и като преводач и фотограф на свободна практика.

През 2011 г. излиза дебютната ù поетична книга „Пауза“ (АРС, Благоевград). „Частите на тялото“ е втората  ù стихосбирка.

редактор: Христина Мирчева