Светлана Дичева закусва на тревата с Вилем Де Храве

В рубриката "Световни комикс музеи": Брюксел

Интервю на журналистката Светлана Дичева с Вилем Де Храве, директор Връзки с обществеността на белгийския Музей на Комикса, в предаването "Закуска на тревата" на програма "Хоризонт":

"Хората, обичащи комиксите, ценят културата" - Вилем Де Храве

Вилем Де Храве работи в Музея на комикса в Брюксел. В интервюто, което ще чуете тази сутрин, той разказва за съкровищата на музея, за очарованието на комиксите, за невероятния автор на героя Неро - в момента надхвърлил  90-те, Марк Слейн. Това, което не казва в интервюто е, че обича да пише къси разкази и е играл в пиесата "Капан за мишки" на Агата Кристи.

Тези дни в София беше открита изложба с творби на Марк Слейн, тя  е подредена в столичната галерия на ул. „Шести септември“ и ще бъде на ваше разположение само още една седмица. Така че, побързайте, ако не сте успeли да я разгледате. В началото на интервюто помолих г-н де Храве да ни каже какво представлява Музеят на комикса.

Какво представлява Музеят на комикса?

Музеят на комикса в Брюксел е типичен музей за Белгия и за Брюксел, защото в нашия музей се срещат два вида изкуство, много съществени за страната и града - комиксите и стила ар нуво или сецесион, защото музеят се помещава в сграда на прочутия белгийски архитект Виктор Орта, сграда, която е шедьовър на стила сецесион.

За кого е предназначен вашият музей - само за деца или за хора от всички възрасти?

Имаше едно рекламно изречение на едно списание с комикси, списание "Тинтин", което гласи: "Ние рисуваме комикси за хора от 7 годишна възраст до 7 по 7", така че мога да кажа, че и с нашия музей е така. Ние сме музей за всички хора - идват много млади хора, възрастни, още по-възрастни, посрещаме всички, нашата колекция е подходяща за всички вкусове и всички възрасти.

Всъщност каква е целта на музея, какво съдържа като музейни експонати и какво правят посетителите?

Трябва да се каже, че целта ни не е само като някакъв античен музей да събираме красиви произведения на изкуството и да ги показваме. Основната ни цел е да обясняваме какво представляват комиксите. Имаме много репродукции и декори. Искаме най-вече хората, които идват при нас да бъдат любопитни, заинтригувани, и след това да открият красотата на комиксите. Естествено имаме оригиналните полиграфически шпалти на списанията, събрали сме около 7 милиона оригинални документа, в сградата има библиотека, но това не е най-важното за нас. Най-важното за нас е представянето на комиксите.

Какво е мястото на комиксите в изкуството на Белгия?

Комиксите играят много важна роля в Белгия през 50-те и 60-те години на миналия век, но тогава те са били търсени основно от децата и юношите. Днес те са търсени от всички и са предназначени за всички.  Предпочитам да направя сравнението с киното. Също както при киното, при анимационните филми, има комикси за всички възрасти, за всички вкусове - има психологически комикси, трилъри, хумористични комикси, наистина има всичко.

Днес интернет е превзел всичко, как се отразява това на книжните списания и книгите с комикси?

Трябва да кажа, че дигиталната версия на комиксите до момента не се развива много добре, причината е, че има много комикси, които са много артистични, композицията е много специална и не е лесно да бъдат адаптирани за дигитална версия. Но ние не се страхуваме от дигитализацията. За нас най-важното е хората да открият комиксите, да ги четат, а формата няма значение.

Казахте ми в предварителния разговор, че списанията и книгите с комикси в Белгия никнат всеки ден като гъби, това е доста странно за свят, в който има толкова много различни изкушения.

Днес се появяват много нови издания с комикси. Причината е, че стана много лесно да се отпечатват комикси заедно с дигитализирането на печатните процеси, а това се отразява и на авторите, защото за един млад автор днес е много сложно да има успех, да живее от комиксите. Пазарът може да се сравни с торта, която е станала малко по-голяма, но парченцата са много малки.

С какво си обяснявате разцвета на комиксите, и особено това, че се търсят и четат от различни възрасти, а не само от децата?

Комиксите са много достъпна литературна форма. Комбинацията от картина и текст ги прави по-достъпни примерно от поезията или романите и това е голямото им предимство. Освен това за белгийците това е толкова типично, говори толкова много за нашата култура, че това остава нещо много популярно в Белгия.

Отправят се критики, че четенето на комикси отклонява хората от сериозната литература и опорочава вкуса, принизява го. Как ще отговорите на подобни твърдения?

Аз също съм чувал подобни критики, има изследвания по тази тема. Беше констатирано, че възрастните, които четат комикси, това са хора, които ходят на кино, на театър, на опера, четат книги, така че се оказа обратното - хората, обичащи комиксите, по принцип ценят културата.

Художникът Марк Слейн е не само невероятно продуктивен, но и се радва на необикновено творческо дълголетие, как си обяснявате това?

Вярно е, че Марк Слейн е най-продуктивният автор в Белгия, споменат е в книгата на рекордите на Гинес. Това е най-продуктивният индивидуален творец. Защото има много други автори като Ерже, авторът на героя Тинтин, който е имал студио и много асистенти. Марк Слейн няма асистенти, всичко е рисувал сам. В един момент е рисувал едновременно 9 серии с комикси, публикувани по едно и също време в списанието.  9 серии, което означава по половин страница на серия, а това прави общо четири страници и половина на ден.  Мога да ви кажа, че е работил денонощно. Има една интересна история - съпругата му в един момент заявява, че няма повече да спи в едно и също легло с него, защото Слейн спи примерно час, след това се буди, запалва лампата, вади тефтера, идва му идея, отбелязва си я, заспива, минава час, той пак се буди, така че е работил наистина денонощно.

Един от най-популярните герои на Слейн е Неро, имате ли обяснения защо белгийците толкова го обичат?

За мен Неро е много белгийски герой, защото той не е динамичен човек, той е плешив, има голям корем, понеже пие много бира, смята се за много интелигентен, но не е. Всъщност е малко глупав, но въпреки това е симпатичен. Това се покрива донякъде с представата за белгиеца. Ние сме народ, който не се взема много насериозно. Не обичаме много звездите. По-скоро сме здраво стъпили на земята. Мисля, че тъкмо това обяснява успеха на Неро в Белгия.

Вие самият обичате ли комиксите?

Съществува серия комикси със заглавие "Астерикс и Обеликс" и в нея се казва, че когато Обеликс е бил дете, е паднал в котела с магическата отвара. Така че, смятам, че като дете съм паднал в котела на комиксите. Всъщност започнах да чета комикси, преди да се науча да чета. Родителите ми имаха колекция със списания с комикси, аз ги прелиствах и постоянно им досаждах с въпроса - мамо, татко, какво пише тук? Те изпитаха огромно облекчение, когато се научих да чета, за да чета сам комиксите. Това не е престанало, продължавам да обожавам комиксите.

На снимките:

1.Светлана Дичева и Вилем Де Храве в "Графити по въздуха" - фотография на Снежина Здравкова

2. Вилем Де Храве, директор Връзки с обществеността на белгийския Музей на Комикса

3. Комикс артистът Марк Слейн

4. Марк Слейн в компанията на своите герои

Още на сайта на БНР тук

Светлана Дичева в "Диаскоп": "Роял в мазето"

редактор: Христина Мирчева