Иван Ланджев: "ние двамата с теб сме лишени от шансове"
15.04.2014
***
Байкал, 2012
Нека не го отричаме –
ние двамата с теб сме лишени от шансове
като онези камъчета по брега, които първи
се виждат и затова не остават там дълго.
Все някой ще ги вземе, ще им отнеме почвата:
любопитното дете ще ги напъха в джоба си
или всезнаещата вода ще ги придърпа обратно,
защото така трябва.
Ще си платим за щастието, което ни отличава.
Твърде безсрамно стоим под сибирското слънце.
И нека не го отричаме –
нашата естествена склонност към падение
е по-красива от доброто начало в нас.
Искам да кажа, че всичко е наред – нека вината
бъде наша квартира.
Най-дълбокото езеро днес е отключено. Така че
хвани костеливата ми ръка и заповядай с мен
в прохладната стая на дъното.
При амфиподите долу ще мернем и него –
доброто начало в нас.
***
Чупливо е като през януари,
стъпките
пораждат сеизмични зони.
Отмъкнат е
дори и споменът за спомен.
Часът се колебае да удари.
Стремежите и дрехите са стари.
Постъпката –
момчешка глупост преди края.
Престъпникът
единствен от тълпата знае,
че дните се измерват във цигари.
Аз също знам: да стъпвам е погрешно.
Асфалтът
под краката ми нима е прав?
Аз правя
с моя дъх и въздуха болнав,
представям си, ако започна нещо.
Тукашен блус
Ние караме по тези две напукани, единствени платна,
по лошия балкански път.
Срещата ни е колкото невъзможна,
толкова и неизбежна.
Давай.
Зверовете ще се откажат да ни гонят,
ако не побързаме.
Пейзажът ще спре да ни се присмива,
ако не побързаме.
Някой ще изглади несъответствията. Музиката
ще съвпадне с картината – ако не побързаме.
Виж малките светци, висящи от огледалата ни
за задно виждане: тресат се все по-заплашително.
Изглежда знаят.
Произшествието е все пак някакъв шанс
да тръгнем заедно.
първа публикация
стихотворенията са от новата книга та Иван Ланджев "Ние според мансардата"
ИК "Жанет 45", април 2014
редактор: Иван Теофилов
художник: Люба Халева
Още за книгата и автора тук
илюстрация: Георги Чепилев
редактор: Христина Мирчева