по заглавие   по съдържание

Змей Горянин: "Легенда за червеното яйце"

09.04.2015
Снимка 1

първа публикация в "Диаскоп" - 19.4.2014

В рубриката "Идея за комикс"

Разказ от редактора на класическото издание за комикси "Илюстровано четиво" и сценарист на романа в картини "Заговор в двореца".

Тиберий – могъщият римски император, заболял. Напразно лекарите на цялата империя се мъчели да му помогнат, напразно жреците призовавали боговете, да изцерят болника. Небесата не послушали горещите молби, а от лекарствата на императора ставало по-зле.

Той лежал неподвижно в богатото си легло, по бледото му чело преминавали бръчки, а погледът му, закован в далечината, изразявал мъчително очакване на смъртта.

В съседната зала стояли лекарите и жреците. Скръбни и мълчаливи, те очаквали края на своя господар.

- Боговете забравиха Рим - въздъхнал престарелият лекар Флавий.

- Да, братко - потвърдил Лициний. – Ако боговете обичаха Рим, нямаше тъй жестоко да осъдят нашия император.

- А той е толкова млад - намесил се главният жрец Кай Тула. – Той е толкова млад и след смъртта му няма кой да наследи престола.

- Дали ще продължи още мъката му? – запитал Лициний.

- О, едва ли! Ето, наближава полунощ, а той не ще преживее повече.

Вън нощта тежко притискала Рим. От височината на Паладини светлините на заспиващия град изглеждали като светулки. Тежък бил и топлият вятър, който с глух съсък минавал през прозорците и колоните на двореца.

Наближавало полунощ.

И изведнъж затихнал вятърът, загаснали светлините, звездите се скрили в черния небесен свод, високите факли, запалени в двореца, не смогнали да прогонят мрака.

А после страшен гръм разтърсил Паладини, с див вой вятърът навлизал в мраморните зали и изгасил светилниците, сякаш цялото небе станало едно грамадно слънце. И някаква тиха музика се разнесла над земята.

- Фуриите са дошли за душата на императора! – възкликнали лекарите и жреците, и вкупом се вмъкнали в стаята на умиращия.

А Тиберий не бил мъртъв. Облакътен на възглавниците, той се взирал в светлината, вслушвал се в дивата музика, а лицето му сияело с чуден блясък.

- Какво е това чудо? –запитал той и гласът му не бил вече болезнен.

- Не знаем, господарю - отвърнал Флавий. – Ние помислихме...

- Аз искам да зная! – строго заповядал Тиберий. – Вие сте мъдреците на моята държава и мъдро трябва да ми отговорите! Ще чакам.

 

***

Глашатаи обявили из целия град, че могъщият Тиберий дава голяма награда на този, който най-правилно обясни причините на чудната нощ.

Мнозина тръгнали към двореца, за да се опитат да получат наградата. А между тия мнозина само една бедна жена знаела истината. Но тя била толкова бедна, че нямала дори аспра да плати на вратаря, за да я пусне при императора.

- Махни се оттук! – грубо я блъснал вратарят. – Нима мислиш, че можеш да се явиш при императора без подарък?

Бедната жена тръгнала без посока из улиците на Рим. Очите ù били насълзени и устните ù тихичко шепнели молитва:

- Господи, ти знаеш, че не отивам за богата награда, а за да науча на истината един неверник. Помогни ми да намеря подарък, който да ми отвори вратите на палата.

С тази молитва тя излязла извън града и тръгнала между избуялите ниви. И едва не стъпкала гнездото на една яребица.

Бедната жена коленичила пред гнездото. В него имало три яйца.

- Господи! - помислила си тя. - Ако едно от тези яйца беше златно, може би щяха да ме пуснат при цезаря.

- За какво мислиш, Мириам? – чул се глас зад нея.

Тя се изправила, погледнала човека, който я назовал по име и пак коленичила:

- Господи, Господи!

- Стани, Мириам!

Човекът се докоснал до рамото ù. Жената повдигнала очи към него: той я погледнал кротко, усмихнат. На главата му имало трънен венец и две големи кървави капки красели челото му.

- Вземи яйцето и го отнеси на императора.

- Но, Господи, то е обикновено яйце.

- Вземи го, Мириам, и виж!

Жената взела яйцето, повдигнало го, а над него паднала едната кървава капка от челото на чудния човек.

Яйцето се обагрило червено, а човекът изчезнал като пролетна мъгла.

 

***

С червеното яйце в ръка застанала Мириам пред болния Тиберий.

- Вземи този подарък, господарю! - смирено промълвила тя. – Вземи го и разбери истината: Христос възкресе!

Някаква особена сила обхванала императора. Той се почувствал съвсем здрав, изправил се на нозете си и целунал ръката на жената.

- Разбрах истината, бедна жено. Разбрах я и вярвам в нея. Наистина този, когото са разпънали в Ерусалим, е Бог. Със своето възкресение той даде и на мен живот.

Тиберий се обърнал към един от своите придворни:

- Дайте награда на тази жена!

- Нека раздаде наградата на бедните - отговорила жената и си тръгнала.

 

***

Оттогава е останал обичаят да се даряват на Великден червени яйца. А бедната жена, която първа подарила червено яйце на императора Тиберий, била Мириам от Магдал (св. Мария Магдалина), най-добрата прислужница на майката Господня и на Иисуса Христа.

 

На илюстрациите: 1) Тициан - св. Мария Магдалина; 2) кадри от Православен комикс „Победителят на смъртта” - по идея и с благословение на Европейския митрополит Антоний и художник Георги Чепилев; 3) Рубенс - Тиберий и Агрипина; 4) Данте Габриел Росети - св. Мария Магдалина