Денчо Владимиров: "Ах, ах, в тъмен час!"
21.04.2014
Дойде ред на демокрацията и в градския транспорт!
Пътуваш си там по автобусите и щеш не щеш слушаш културната програма, която ти е уредил шофьорът от песни на народите. В някои случаи шофьорът и кондукторките са също музикално надарени и припяват. Случва се към техните изпълнения да се присъединяват и качващите се по спирките с изражения на Франкенщайн контрольори, които също пускат гласовете си, припявайки на певицата или певача.
Ах, каква свобода има вече в текстовете на тези песни!
Въпреки съпротивата на паметта ми, съм успял да запомня днешни върхови поетични постижения на естрадата, които се леят от шофьорския амвон денонощно и пълнят ушите на пътниците от упор:
“Страшна мацка аз видях,
Леле - изгорях!”,
съобщава на широката общественост лирическият герой на песенната творба от новите ни демократични времена и до края все това пее човекът, с прибавка и на едно “Алелеле” или “Малелеле”, не съм сигурен точно в поетичното съчетание.
Друг вокален мъж се обръща приятелски и поучително към мъжете в автобуса:
“Ох, ох, ох, не вярвай на жена,
знай, изменница е тя,
без срам отдава се на някой мъж,
а ти стоиш на поста в дъжд!”
От текста ставаше ясно, че този лиричен герой в случая е военнослужещ и през няколкото месеца, посветени на усвояване до съвършенство на бойното изкуство, "оная там" се отдава без срам без да ù пука за него.
Третият певец, който ми се наби като кърлеж в главата по време на едно пътуване в градското обществено возило с поетичния си текст, редеше:
"Ау, шефе, много си готин, шефе,
ау, шефе, дай ми пари!"
А певица с някакво три или четири буквено име направо атакуваше пътниците в автобуса с един от нашумелите хитове на демократизираната ни естрада:
"Ах, банана, ох, банана
кеф ми става
кат го хвана!"
Нейна колежка също издаваше страстни звуци в друг поетичен бисер:
"Ах, ах, в тъмен час
Шъ съм твоя аз..."
В много хамлетовска ситуация обаче се оказваше следващата лирична героиня от автобусния концерт в движение. С нежно гласче певицата чуруликаше:
"Искаш да ти дам,
много ме е срам,
хайде… ще ти дам!...",
скланяше накрая тя, изглежда под натиска на голяма агитация от отсрещната страна.
Докато друга нейна колежка изживяваше остра драма и стигаше до решение за борба:
"Сто рога ще ти надяна,
ако с чуждо пак те хвана!..."
А ето още един от последните шедьоври на родната ни съвременна поезия по лицензира родно радио. Тук лирическият герой водеше песенен любовен диалог с лирическата героиня като й задаваше въпрос:
"Знаят ли ващи
чи ходиш без гащи?"
Не издържах веднъж да слушам тези бисери в присъствието на претъпкан автобус, поне наполовина пълен с деца, и слязох в движение от автобуса.
Събудих се в болницата със счупен крак.
Събудих се от... песен!
Медицинската сестра бе пуснала от радиото музика - за настроение, готвейки се да ми забие инжекцията в счупения ми от падането таз и припяваше на фолкфурията:
“Ох, докторе, сладък докторе,
ох, докторе, целуни ме, ох!”
Изписаха ме от ортопедията.
Но още от входа на жилищния ни блок ме посрещнаха пак с песни. Пееха децата от нашия жилищен блок.
Петгодишното Мимче от единадесети етаж, танцувайки, изстреля предизвикателно в лицето ми с дяволито изражение един от неостаряващите поетични бисери на съвременната естрада:
“Само да те гепна,
дънките щи цепна!”
Това е положението. Дали да не пропиша текстове за демократизираната ни естрада и аз? Колко му е?!
Пък и в това, всъщност, ще ми е спасението от слушане на поетични бисери в градския транспорт. Само за месец-два като автор на чалгатекстове ще спечеля за кола и ще се возя в пълна тишина в нея, далеч от всякаква днешна българска естрада.
карикатура: Георги Чепилев
редактор: Христина Мирчева