Тед Хюз: Нарциси – Писма за рождения ден
17.11.2026
ПОЕЗИЯ
►
Превод: Ангелина Василева
НАРЦИСИ
Ти помниш ли как с теб беряхме нарциси?
Не помни никой друг, но помня аз.
Нетърпелива и щастлива, помагаше ни
дъщеря ти, носеше ги на ръце. Но е забравила.
И теб не помни. А ние ги продавахме.
Звучи като кощунство, но ги продавахме.
Нима тъй бедни бяхме? Стоунмен, старият бакалин,
кривоглед и зачервен като цвекло от кръвното
/туй бе последният му шанс,
като теб умря във онзи студ/,
ни убеди. Купуваше ги всяка пролет,
седем пенса за дузина,
„Харесват ги клиентите.“
Не бяхме още сигурни, че искаме да притежаваме
каквото и да е. Най-вече искахме
от всичко да печелим.
Номади бяхме още, не познавахме
богатствата, които притежавахме. А нарцисите бяха
случайната позлата на делата ни,
съкровища, които сме открили. Те просто идваха,
и идваха отново.
Не ги беряхме сякаш на полето, а от небето падаха.
Животът ни все още беше нападение срещу късмета ни.
И мислехме, че вечно ще сме живи. Не знаехме,
че нарцисите
са кратък миг от вечността.
Не разпознахме
сватбения полет на най-редките ефемериди –
дните ни!
За даденост ги вземахме.
Не осъзнавахме, че са последен благослов.
Така че ги продавахме. Да ги продаваме се трудехме,
сякаш работехме за собственик
на ферма за цветя. Ти гръб превиваше над тях
в дъжда в последния в живота ти април.
С теб гръб превивахме сред писъците тихи
на стеблата им извити, ударите мокри
разтърсваха момичешките бални рокли –
водни кончета, крила разтворили току-що,
мокри, крехки, подранили.
На дървената пейка крехките им светлинки натрупвахме,
с листа разделяхме ги на дузини -
на места подгънати, тъй гъвкави, задъхващи се и оловносиви -
голите им дупета накиснати във кофата с вода,
дебелички, овални дупета,
и ги продавахме, за седем пенса китката –
със раните от вятъра, с конвулсиите от земята тъмна,
с безмирисните им метали,
пречистване пламтящо на каменния студ от гроба –
продавахме ги, за да вехнат,
растяха повече, отколкото успявахме на оберем,
накрая ни затрупаха и някъде загубихме
онази ножица, която за сватбата ни подариха.
Поникват те отново всеки март
от същите грудки, със същия
бебешки плач при размразяването,
балерини, дошли преди музикантите,
треперещи във ветровитите крила на годината,
в същото мъртво вълнение на паметта, трептящи,
завръщат се, за да забравят, как се навеждаш
зад дъждовни завеси на мрачен април
и режеш стеблата им.
Но някъде твоята ножица помни. Някъде там.
Тук наоколо листата растат, широко разтворени,
април след април,
все по-дълбоко потъват
в калта – котва, ръждясал кръст.
Стихотворетие от стихосбирката „Писма за рождения ден”, 1998 г.
Фотокредит: Daffodils, Рисунка от Фрида Хюз

Силвия Плат в двете си деца – Фрида и Никълъс
Birthday Letters, Faber & Faber, 1998

„Birthday Letters“ („Писма за рождения ден“) на Тед Хюз са адресирани – с едва две изключения – към Силвия Плат, американската поетеса, за която той е бил женен. Те са писани в продължение на повече от двадесет и пет години, като първото от тях се появява няколко години след самоубийството й през 1963 г. Книгата представлява единствения разказ на Тед Хюз за връзката му с Плат и за психологическата драма, която довежда както до създаването на най-великите й стихотворения, така и до нейната смърт. При публикуването си през 1998 г. творбата незабавно се превръща в бестселър и същата година печели наградата за поезия „Forward“.
Корицата на „Писма за рождения ден“ е произведение на изкуството, създадено от дъщерята на Тед Хюз и Силвия Плат, Фрида . Корицата е съставена от наситени червени и ярки жълти тонове, с минимално количество синьо, прозиращо на тъмен фон. Останалата част от книгата, включително обложката и името на Хюз, е в синьо, което е решение на самия Хюз. В последното стихотворение от книгата „Червено“ той започва с думите „Червеното бе твоят цвят“, завършвайки стихотворението, а оттам и цялата колекция, с реда „Но бижуто, което загуби, бе синьо“.
Тед Хюз: "Стипендиантите на Фулбрайт" и "Свободата на словото"
Ангелина Василева: "Лято с литературни легенди в Девън и Корнуол" III
Тед Хюз: Червено – Писма за рождения ден
Тед Хюз: "Стипендиантите на Фулбрайт" и "Свободата на словото"
Тед Хюз в Диаскоп
Тед Хюз
Тед Хюз, един от титаните на британската поезия на XX век, е роден в Митълмройд, Йоркшър. След като отбива военната си служба в Кралските военновъздушни сили, Хюз постъпва в Кеймбридж, където изучава археология и антропология, като проявява особен интерес към митовете и легендите. През 1956 г. се запознава и сключва брак с американската поетеса Силвия Плат; тя го насърчава да изпрати ръкописа си за участие в конкурс за дебютна книга, организиран от „Поетри Сентър“ (Poetry Center). Книгата „Ястребът в дъжда“ (*The Hawk in the Rain*, Faber & Faber, 1957) печели първа награда, присъдена от жури в състав Мариан Мур, У. Х. Одън и Стивън Спендър, и утвърждава репутацията на Хюз като поет от международна величина. Според поета и критик Робърт Б. Шоу:
Поезията на Хюз бележи рязък отход от доминиращите по онова време тенденции. Типичното за периода стихотворение се стреми да не поема излишни рискове – тематиката му е умерено битова, а стилът – сдържан и леко ироничен. За разлика от това, Хюз използва език с почти шекспировски резонанс, за да изследва теми, които са митични и стихийни.
През дългата си творческа кариера Хюз издава книги, постигнали безпрецедентен успех, сред които „Луперкал“ (*Lupercal*, Faber & Faber, 1960), „Врана“ (*Crow*, Faber & Faber, 1970), „Избрани стихотворения 1957–1981“ (*Selected Poems 1957–1981*, Faber & Faber, 1982) и „Писма за рождения ден“ (*Birthday Letters*, Faber & Faber, 1998). Автор е и на множество обичани детски книги, включително „Железният човек“ (*The Iron Man*, Faber & Faber, 1968), по която е създаден филмът „Железният гигант“ (1999). Заедно със Шеймъс Хийни съставя популярните антологии „Торбата с дрънкалки“ (*The Rattle Bag*, Faber & Faber, 1982) и „Ученическата чанта“ (*The School Bag*, Faber & Faber, 1997). Хюз е определен за изпълнител на литературното завещание на Силвия Плат и подготвя за печат няколко тома с нейни произведения. Превежда също така творби на класически автори, сред които Овидий и Есхил. През 1984 г. Хюз е назначен за придворен поет (Poet Laureate) на Великобритания – длъжност, която заема до смъртта си през 1998 г. Сред многобройните си отличия той получава и място в Ордена за заслуги (Order of Merit) – едно от най-високите британски държавни признания.
Селският пейзаж от младостта на Хюз в Йоркшър оказва трайно влияние върху творчеството му. Да четеш поезията на Хюз означава да навлезеш в свят, доминиран от природата, и по-конкретно – от животните. Това важи за почти всички негови книги – от „Ястреб в дъжда“ (The Hawk in the Rain) до по-късните му сборници „Наблюдение на вълци“ (Wolfwatching, Faber & Faber, 1989) и „Дневник от Муртаун“ (Moortown Diary, Faber & Faber, 1989). Любовта на Хюз към животните е един от факторите, подтикнали го да стане поет. Според Томас Най, сътрудник на вестник „Таймс“ (The Times):
[Хюз] започва да пише стихове още в юношеските си години, когато осъзнава, че предишната му страст – ловът в родния Йоркшър – неизменно завършва или с мъртво животно, или, в най-добрия случай, с животно, попаднало в капан. Той иска да улови не просто живи животни, а самата жизненост на животните в естествената им среда: тяхната дивота, тяхната същност – „лисичестта“ на лисицата и „враничестта“ на враната.
Интересът на Хюз към животните обаче е по-скоро символичен, отколкото натуралистичен. Чрез образи като „Враната“ (Crow), които препращат към един митичен „всеки човек“, творчеството на Хюз разкрива неговия интерес към пророческите и шамански измерения на поезията. Използвайки поредици и списъци, Хюз често разкрива един своеобразен, дълбоко вкоренен в родната почва, но същевременно литературен английски език. Питър Дейвисън отбелязва в „Ню Йорк Таймс“ (New York Times):
Влизайки в телата на различни същества – предимно от мъжки пол, – Хюз се спуска обратно надолу по еволюционната стълбица. Той се впуска дълбоко в загадките на езика – онези, които предхождат всеки конкретен говорим език; език, който носи дъха на гората или дори на джунглата. В подобни стихотворения често присъства нотка – или дори повече от нотка – мелодраматизъм, напомнящ за жестоките трагедии на Сенека, които Хюз адаптира за съвременната сцена.
Сред посмъртните публикации на Хюз са „Избрани стихотворения, 1957–1994“ (Faber & Faber, 2001) – актуализирана и разширена версия на оригиналното издание от 1982 г., както и „Писмата на Тед Хюз“ (Faber & Faber, 2007), под редакцията на Кристофър Рийд. Според Дейвид Ор от „Ню Йорк Таймс“, писмата на Хюз са интересни и достъпни дори за хора, до които не са били адресирани... Хюз умее да създаде запомнящо се описание (за биографиите на Плат той казва: „за нас те са като постоянен тлеещ огън в мазето – винаги има една-две, които димят там“), а мимолетните му наблюдения върху поезията често са поразително проницателни.
Публикуването на „Събрани стихотворения“ на Хюз (Faber & Faber, 2003) хвърли нова светлина върху творческия му процес. Шон О’Брайън отбелязва в „Гардиън“, че „като поет Хюз е изживял повече от един живот“. Хюз публикува значителна част от творчеството си и чрез малки издателства и списания. Тези стихотворения често не са били включвани в по-късни сборници; изглежда, че Хюз е разглеждал тези свои публикации като експерименти – начин да провери дали дадено стихотворение заслужава място в някоя от книгите му. О’Брайън продължава:
Очевидно [Хюз] е имал нужда да пише непрекъснато. Много от стихотворенията, които досега не бяха събирани в сборници, носят усещането за нещо временно – сякаш са спрели за миг, преди да бъдат доведени до завършен вид. Само че в половината от случаите до завършване така и не се стигало, а и това не било най-важното... що се отнася до цялостното му творчество, изглежда, че Хюз се е интересувал повече от самия процес...
Ангелина Василева в Диаскоп

© Христина Мирчева

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.