Анжела Данева: "Българи в италианските академии за изящни изкуства"

Борис Георгиев (1888 - 1961) - един българин в Италия.

Днес помним художника Борис Георгиев като портретист, който е работил в Италия, Германия, Индия, Бразилия и други страни по света през първата половина на XX век. Борис Георгиев е космополит, който не бе увлечен от модерните художествени тенденции на времето. Странник, за когото съществуването се съсредоточава в неговата мисия, реализирана от своеобразна пантеична философия, която се отнася до смисъла на живота и значението на истинското изкуство. Борис Георгиев е творил за този, който може да разбере неговия идеал за духовна красота, а тази философия бележи целия негов творчески и житейски път. За първи път той получава признание за майсторството си в Италия не само от публиката, но и от италианската критика. Произведенията, за които ще стане дума, не са познати в оригинал и не са коментирани от българското изкуствознание.

За първи път картините „Фамилия Села от Сан Джероламо” и „Майка и дъщери” са публикувани в каталога на XV Венецианско Биенале от 1926 г. Името на Борис Георгиев в каталога потвърждава участието му на този форум още от 1926 г., за което до днес липсваше информация в биографичните справки на художника. Репродукция на картината „Фамилия Села от Сан Джероламо” на Борис Георгиев ми попадна случайно през 2007 г., разглеждайки стар каталог на Венецианското биенале. Коя е фамилия Села? Къде и какво е Сан Джероламо? Какво е свързвало българския художник Борис Георгиев с тези хора? Става дума за славата на модерен по това време в Италия портретист или за повече от обикновена поръчка?

Изпратих до Фондация Села запитване относно картината на Борис Георгиев, без да съм сигурна, че става дума за същите Села. На следващата сутрин имах потвърждение, че картината е семейно притежание и се намира във фамилната къща. Оказа се също, че доктор Лодовико Села ръководи огромния архив на фамилията, който днес се помещава в старата фабрика за производство на вълна. Нишката започна бързо да се разплита, връщайки ме в далечната 1924 г. в подножието на италианските Алпи. В град Биела открих картината на Борис Георгиев,  изобразяваща фамилия Села. В края на 2008 г. посетих резиденцията им, която се оказа преустроен манастир от ХV в.114 с името Сан Джероламо (Свети Йероним), а настоящето изследване е резултат от личните ми срещи и разговори с членовете на семейство Села.

Села и днес са едно от най-влиятелните семейства в района Пиемонт. Корените му водят назад във времето, във втората половина на ХV в. Минават векове и фамилията става една от първите, които въвеждат индустриалната революция в Пиемонт. През 1817 г. Пиетро Села пръв внася тъкачни машини от Белгия за фамилното производство на платове. През 1835 г. Маурицио Села премества производството в Биела и разширява семейното предприятие с производство на коприна. Фамилията има интереси в банковата сфера, като инициатор за това се смята Куйнтино Села, министър на финансите на Виторио Емануеле II. Така през 1869 г. брат му Джузепе Венанцио Села създава „Банка Биалезе”. През 1886 синът му Гауденцио Села (1860–1934) я превръща в кредитна институция, съществуваща и до днес. Освен в банковото дело, фамилията, заедно с друга фамилия – Моска, създават през 1899 г. в Сардиния обща лозаро-винарска фирма „Sella & Mosca”.

Това кратко отклонение се налага, защото портретите, за които става дума, са свързани пряко с представителите на двете италиански фамилии. Най-голямо внимание ще обърна на семейния портрет на фамилия Села, а другите портрети ще допълнят картината на връзките на Борис Георгиев с тези хора.

В началото на 20-те години Борис Георгиев е в Италия, в Рим. През 1923 г. прави изложба в Художествената академия в Рим, а на следващата 1924 г. показва своите произведения в палацо Дория. За кратко време и вероятно чрез тези две изложби и последвалите положителни публикации в италианската преса, Борис Георгиев става популярен и търсен сред висшето общество на столицата художник. Получава множество поръчки за портрети на известни и влиятелни личности. Сред познатите ни произведения от живота му в Италия са портретите на кардинал Мери дел Вал, на скулптора Занели и много други. Борис Георгиев се запознава с Масимо Села (1886–1959) през 1924 г. в Рим. Масимо Села живее там със семейството си известно време, след завръщането си от Испания през 1921 г., където управлява маларийната акция, организирана от Фондация Рокфелер. Според сведенията на госпожа Селина Села баща  Масимо Села кани Борис Георгиев във фамилната къща в Биела. По-възрастното поколение на семейство Села е запазило топли спомени за българския художник. Госпожа Мима Гиба Джордана си спомняше с топлота за Борис Георгиев и показваше с оживление мястото му на семейната маса за хранене. Явно художникът е живял достатъчно дълго между тях, защото е имал време да им покаже и как се прави българско кисело мляко. Според датировките на рисунките, които семействата Села и Моска ми предоставиха, а и, както се разбира от кореспонденцията на Борис Георгиев с Виторио Села, художникът е продължавал да посещава този край на Италия и по-късно.

откъс от книгата на Анжела Димчева "Българи в италианските академии за изящни изкуства"

Изданието е осъществено с подкрепата на Фондация "Контакти без ограничения".

Още за книгата на Анжела Данева тук

на снимките, предоставени от Анжела Данева: Борис Георгиев, Антон Митов, Петър Вълчев, Христо Берберов и Захари Желев

редактор: Христина Мирчева