Какво да четем?
29.05.2014
В рубриката "Нови книги"
"Въздържанието и в литературата е добродетел"
Атанас Далчев
ПЕТЯ ХАЙНРИХ
ЛОТОС
изд.Small Station Press, 2014
редактор: Цветанка Еленкова
дизайн: Яна Левиева
Насърчавам читателите на „Лотос“ да изиграят с книгата своята игра. Това е една много тънка книга, строго устремена да заема минимално хартия. Тя съдържа пределно малко физически текст. Един млад читател споделя, че стиховете в „Лотос“ се разтварят като цветя, изтупват душевния прах... фууу! – негови думи. Друг поет я нарече чудата книга.
„Лотос“ не тежи почти нищо. В нея има игра, шега, ултрамаринов смях. Тя е толкова несериозна, че предизвиква читателя да й противоречи, но обезоръжава със смеха и лекотата си, може би. В началото безотговорният стопанин хвърля непотребното семе и му обръща гръб, книгата буренясва безобразно, но пестеливо, за да завърши с „остатъци от текст и малко спам“. Това е книга на грешката и породената от нея воля. Понякога е работено с езиков скалпел, а друг път - с безмилостно забиване на топката. Написана със съзерцателна отстраненост, в шеговита игра с кича и клишето, книгата носи помирение и чистота; неоромантически конструира свят, който, без да е наивен, е просто само красив - разумът чувства. Така пиша „Лотос“.
Петя Хайнрих
ЛЮДМИЛ ТОДОРОВ
СКЕПТИЦИ
изд. Сиела, 2013
корица: Дамян Дамянов
Лека, чудна, за четене на един дъх – това няма да го прочетете на задната корица, където има обичайните сериозни слова (които даже май не са за тая книга), но “Скептици” е точно такава. Тя е много различна от меланхолията и вдълбочеността на “Шлеп в пустинята” – тук Людмил Тодоров е заредил цялата жизненост на младостта, на фантазията, на преследването на мечтите: дали чрез случайността и поривите, дали чрез внимателно планиране на всичко.
Христо Блажев, Книголандия
АНЖЕЛА ДАНЕВА
БЪЛГАРИ В ИТАЛИАНСКИТЕ АКАДЕМИИ ЗА ИЗЯЩНИ ИЗКУСТВА (1878 - 1944)
Издание на Нов български университет, София 2013
Христо Алексиев – графичен дизайн
Цветан Четъшки, Явор Попов – фотографи
Ирина Несторова - превод на италиански
Книгата е посветена на българските художници, които са учили в по-големите художествени академии на Италия след 1878 година. Основните проучвания са направени в архивите на Флорентинската художествена академия, на академия Албертина в Торино, на академия Брера в Милано, в художествените академии във Венеция и Неапол. Изследвани са документи и материали от библиотеки, частни и лични архиви в Италия и България. Новите и допълващи историята на българското изкуствознание факти и художествен материал хвърлят светлина и върху образите на известни или по-малко познати имена на италиански художници, чиято съдба по различни причини и в различни периоди е била свързана с българските възпитаници на италианските академии.
Анжела Данева
РУМЯНА ПЕНЧЕВА
изд. Кибеа, 2014
Антологията "Българинът по света в началото на ХХ век" има намерението да покаже отношението на сънародниците ни към света четвърт век след Освобождението и да илюстрира порасналото самочувствие и копнеж за нови познания, любопитството към чужди земи и нрави. Нашата литература и литературна история не познават до този момент такъв тип на подбор на пътеписни текстове, който да свидетелства за опознаването на духовната нагласа, за мотивацията и освободеното мислене на българина в зората на ХХ век, а именно пътувания в литературно необходени земи до възможно най-отдалечените и екзотични места – Хавайските острови, Северна Америка, Африка, Япония. Литературните резултати – пътеписите "Сандвически или Хавайски острови" от Данил Руевски (1902), "Отиването в Америка и връщането ми" (1904) от Христо Н. Соколов, Ради В. Радев с "В южните страни. Египет, Южна Арабия, Източна Африка" (1906) и "Пътьом през Япония" (1907) от Антон Бозуков, нямат повторна публикация. Но и без конюнктурни доводи предлаганите текстове носят интересна и днес информация и неизгубена актуалност...
Припомнянето на тези текстове има за цел да повдигне прашната завеса на забравата и да възкреси имена на техните автори. Пътешествията задават много въпроси. Авторите на четирите пътеписа се опитват да дадат отговорите. Ние, хората от ХХІ век, трябва да разчетем посланията!
Румяна Пенчева