Начо Христосков: "Смисълът около и в нас"

В рубриката "Размисли, отзиви, рецензии"

Този роман трябва да се чете внимателно. Защото активизира и провокира читателската мисъл и въображение още със заглавието си. Защо „Ключовете от, а не за рая”?  В каква тема ще ни въведат първите му две кратко-афористични изречения? „Тя знаеше, че няма да умре. Онези, които никога не са се раждали, не умират.” По-нататък текстът разказ за смъртта в нейните биологични и духовни измерения ли е?  Или пък за земния живот на човешката личност и подсъзнателното търсене на безсмъртие?

Сигурен съм, че след като прочете романа, умният читател ще разсъждава и ще потърси своя отговор не само на горните, а и на много други основни въпроси, свързани с човешкото битие.

Нели Лишковска повече от категорично - и за радост на ценителите на високостойностната художествена литература, не е от онези автори, които сладкодумно разказват някаква история, само заради колорита на самата история. Високата ерудиция, мащабността и дълбочината на мисленето и въображението, хуманистичната нагласа, острата наблюдателност, способността да види и извлече  невидимото значимо  от реалните истории на реалните хора в реалния живот, умението да превърне всичко това в художествена идея и послание, както и отличното владеене на различните белетристични подходи и похвати и адекватният пластичен езиков изказ, са компонентите, съставляващи, според мен,  високият писателски талант на Нели Лишковска.

Този талант е проявен с пълна сила в „Ключовете от Рая”, десетата й поред книга.

Романът е цялостно  концептуален, с деликатни, но проницателни взирания  в дълбоките и нееднозначни пластове на човешкото битие. Сюжетът, фабулата и композицията  му са съзнателно и целенасочено избрани и подчинени на заложената идея и художествени послания.

Всяка глава от романа е разказ за различни по възраст, професия, местоживеене, ценностна система и житейска участ герои. Оригинално и несамоцелно, а символно натоварено и художествено функционално, е решението на авторката  името на всеки появяващ се пореден герой /мъж, жена или дете/ да започва с поредната буква от българската азбука, от а до я. Първа в тази поредност е г-жа Ана Сноуби, българка, омъжена за аристократ-англичанин, със съмнително щастлив семеен живот. Последен  е нещастното дете-дебил Явор, рожба и жертва на своята майка Юлия – искрено желаеща и търсеща, но неподготвена за майчинството жена.

Между тях са двойката Вера и Борис, необичащият съпругата си Григор, наемният убиец Диана, преуспелият самоуверен бизнесмен Здравко, свикнал да получава всичко, което пожелае, семплото момче Дан /Йордан/ - шофьор-охранител на подземен бос, романтичката Искра с няколко провалени брака... До тях са и бароковият квартет музиканти Криси, Любо, Мария, Нико – вътрешно несъгласни, но принудени да се изхранват дори и с чалга-музика, умната, търсеща и чувствителна Олга, Политикът под прикритие, роденият от българка, но незнаещ български език, венецуелец Уго, поетът Стефан и художничката Филипа – озарени и по своему объркани от творческото си вдъхновение, почти гениалният програмист Чавдар, частният умерено уморен и циничен детектив Щерю...

Общото, което свързва тези толкова различни герои и им дава възможност, без дори да се познават, да се съберат на едно общо място, е неочаквано получената писмена  покана да посетят откриването на петзвездния хотел Paradise Resort

 /”Райски курорт”, също неслучайно избрано име/. Всеобщо е учудването, изрично упоменатото в поканата, че всички разноски са изцяло за сметка на хотела. Почуда у всеки буди и предварително получения ключ от стаята с грижливо изписаната върху него първа буква от името му. Пак не случайно нищо не се упоменава за конкретен собственик или собственици на този митичен хотел. Затова в  началото всички се колебаят дали поканата е истинска или пък се касае за хитър рекламен трик? След като се убеждават в автентичността й, съмненията им отпадат..

Оттук вече „изскача” и първото проницание и художествено послание. Както и дешифровката на заглавието на романа: Земният живот на всяка личност е дар от Бога. Всеки с раждането си получава от Него  своя божествен ключ. Ала от начина, по който изживява земния си живот, ще зависи  дали същият този ключ ще   се окаже  ключът  за отваряне на небесната порта, зад която – в друго измерение и под друга форма – духът ще продължи да живее...

Всяка поредна глава, с философски поглед и с езика на художествената литература,  изобразява различните житейски светогледи на героите, извежда и разкрива пласт след пласт онези най- важни битийни жалони, чрез които всяка човешка личност би могла да освети пътя и правото си на щастлив живот.

А най-важните предпоставки за осветляването на този път  се оказват  стремежът към знание и самопознание /източник на духовна сила и себевладеене/, чистотата и хармоничноста на собствения „аз” с „аз”-а на околните и околното материално пространство, вдъхновяващата мощ на /споделената/ любов, нравственото и творческо извисяване и духовната съзидателност.

Нели Лишковска не натрапва тези си художествения послания. Благородно и деликатно оставя възможност на всеки читател за собствена интерпретация на текста, за съгласия или несъгласия със състоянието, действията и житейските възгледи на нейните герои.

Ако е необходимо да се дава някакво обобщаващо определение за „Ключовете от рая”, струва ми се, че: „многопластов, философско-психологически роман за търсенето на смисъла в и около нас, хората” не би било  невярно.

Неудобното  да си го признаем гласно и леко нагарчащото прозрение, че в крайна сметка в повечето случаи основните причини за  битийните ни удачи или неудачи, произтичат от самите нас,  е един от скритите, но водещи мотиви в романа. Този мотив се родее със схващанията на философите и писатели–екзистенциалисти и особено с някои от тезите на един от най-видните от тях: датчанинът Сьорен Киркегор.

Въпреки че в края всички герои – до един, приключват земния  си биологичен живот /с различни видове смърти/, след като все пак са посетили и успели да потанцуват  в несъществуващия петзвезден хотел Paradise Resort, не считам „Ключовете от рая” за песимистичен роман, с основна тема  смъртта. Напротив, чрез търсенето на различните форми и измерения на човешката личност в нейното  битие  и стремежът за възможното й проектиране в т. нар. „небитие” го правят много повече роман за живота – за магията и силата на любовта, за хармоничността и светлината на щастието в него.

Да се твърди, че „Ключовете от рая” е психологически роман  за съвременната българска действителност ми се струва, че би било стеснено и опростено тълкуване. Със своята  дълбочина и универсалност неговата  тематика и проблематика надскачат очертанията на националното. Ако мислено заменим българското местонахождение на новооткриващия се хотел с друга географска точка от света, ако сменим националността на героите нищо от актуалността и смисловата многопластовост на романа няма да се загуби.

Дано „Ключовете от рая” стигне до своите интелигентни читатели.  И дано от някъде не изскочат някакви инерционни отломки от соцкритиката на миналото, които прочитайки го и решавайки да напишат отзив  за него, не подходят с биологично-половите си „критерии”, деляща априори прозата на „мъжка” и „женска”...  Високостойностната, истинска художествена литература не е функция от пола на автора си и не е привилегия само за мъже...

Талантът на Нели Лишковска по убедителен начин  доказва противното.

редактор: Христина Мирчева