Какво да четем?

В рубриката "Нови книги"

"След като се научих да чета своите букви, започнах да чета всичко: не само книги, но и бележки, реклами, ситните надписи на гърба на трамвайните билети, писма, захвърлени в кошчето, стари вестници, които се въргаляха под пейката в парка, графити, последните корици на списания, които други пътници в автобуса държаха в ръце. Когато разбрах, че в страстта си към четенето Сервантес четял "дори и скъсаните хартийки по улиците", ми беше напълно ясно каква необходимост го е тласкала към подобно боклучийство".

Алберто Мангел, "История на четенето"

ЗОГРАФСКАТА ФАМИЛИЯ МИНОВИ И ТЯХНОТО СТЕНОПИСНО НАСЛЕДСТВО

ВЛАДИМИР ДИМИТРОВ

В монографията изтъквам важното място, което са заемали зографите от този възрожденски род в българското общество от края на ХІХ в. От запазените и известни дотук паметници стана ясно, че тяхната творческа дейност може да бъде ограничена в рамките на двадесет години – от 1871 г. до 1892 г. Този отрязък от време е един от най-важните периоди в новата българска история. Той започва с избора на първия български екзарх на 16 февруари 1872 г. – събитие, отбелязано в надписа над входа на храма „Св. Атанасий” в село Бельово. В периода на активната творческа дейност на зографите България получава своето Освобождение след Руско-турската освободителна война от 1877-1878 г. Всичко това най-вероятно е оказало въздействие при подбора на сцените и светците в църквите, изписани непосредствено след Освобождението. Не бива да се пропуска и фактът, че именно в този период родственикът на Марко, Теофил и Милош – митрополит Теодосий (Васил Гологанов), замества новоизбрания екзарх Йосиф в Цариград, а после заема една от най-важните катедри на Българската екзархия – Скопската митрополия. Не е без значение и фактът, че в годините на работа на иконописците от Каракьой земите, по които работят, са и най-оспорваните в борбата между Вселенската патриаршия и Българската екзархия, между православието, католицизма и възникналото по-рано униатско движение.

Владимир Димитров

ДЕКОНСТРУКЦИЯТА НА ТОМАС С.

ВЛАДИМИР ПОЛЕГАНОВ

Университетско издателство „Св. Климент Охридски“ 2013

„Деконструкцията на Томас С.“ е  сборник от разкази и новела, който излезе  неотдавна в поредицата „Нова проза“ в издателството на Софийския университет. Този сборник е дебютна книга, но би следвало да допълним, че е много компактна и промислена дебютна книга. Авторът, Владимир Полеганов, както сочат кратките биографични бележки, е магистър по психология, а това е не без значение за построяването на психическото пространство в разказите му, защото то е не е от фантастичен (както излезлите вече критически наблюдения предполагат), а от вътрешно психичен характер.

А „странните птиците“ на Полеганов, които на сюжетно равнище разкъсват плътта, може би биха били наистина страшни, ако не бяха нещо друго.... Едвин Сугарев неотдавна определи тези „странни птици“ от разказа „Птиците“ като „гарваните на нашата собствена съвест“. И птиците, и перата, и книгите, и раните, и градовете, и сградите, и машините в тази проза са алегория. Чрез сетивни  субекти, обекти, предмети Полеганов онагледява абстрактни значения.

Яница Радева

ИЗВАЯНА ОТ СКРЕЖ ЛЮБОВ

РАДОСЛАВ КОЦЕВ - ДАРО

Ще сгрешим обаче, ако подведени донякъде от заглавието, допуснем, че книгата се състои предимно от интимно любовна лирика. Не че няма и такива стихотворения, но не те са определящи. Когато твърдя, че заглавието е изключително точно, имам предвид, че същинският лирически герой в тази книга е именно любовта - любовта, за която говорих дотук. Тя присъства ненатрапчиво, но неизменно в интимния жест, но и в природното съзерцание или пък в почти гротесковите контрапункти, с които авторът понякога внезапно сякаш иронизира лирическото напластяване.

Кръстьо Раленков

GRANTA БЪЛГАРИЯ 4: Без тема - списание за нова литература

Granta България с тема "Без тема". Текстове от Александър Хемон • Александър Христов • Алис Мънро • Александър Шпатов • Бистра Величкова • Владимир Полеганов • Георги Гочев • Георги Илиев • Дейв Егърс • Джуно Диас • Димана Трънкова • Елинор Катън • Иван Ланджев • Ивлин Чиен • Илия Троянов • Калоян Тодоров • Катя Атанасова • Кирил Василев • Мирослав Пенков • Милена Фучеджиева • Светослав Тодоров и Иван Райков • Стефан Василев • Стефан Русинов • Хари Кунзру • Харуки Мураками • Филип Маркулиев • Яница Радева.

Главен редактор:Светлозар Желев, почетен редактор: Илия Троянов, отговорен редактор: Валерия Иванова, редакционна колегия: Алек Попов, Ангел Игов, Ани Илков, Георги Господинов, Дарин Тенев, Йордан Ефтимов

"Цялото се държи от качеството на текстовете, от идеята за публикуване на нова литература, нови имена, които заедно с вече наложени и известни имена да се сравняват и съревновават с тях. Въобще възможността  българската литература да се съизмери с най-добрите световни автори и да намери място в литературния живот извън границите на България."

Светлозар Желев в интервю за "Диаскоп" тук

„Гранта България” се издава с любезното съдействие на Нов български университет