Христина Панджаридис: "При пресаждането не трябва да се нараняват корените"

В рубриката "Размисли, отзиви, рецензии"

В стиховете на Катя Белчева присъства мекотата и топлината, заоблеността, светлината. Няма да се убодете, да се ударите. Ръбовете са изгладени от вятъра, от повторение на спомените, от движение нагоре-надолу. Музиката не дразни и не разстройва пейзажа, музиката на стиха те приближава към ядрото на мисълта, към следващите стихове, сътворени от авторката.

Първоначално изчетох всичките стихове и после започнах да се връщат отново към двата цикъла. Бавно и търсейки отликите, приликите и свързващите нишки. Първият цикъл „Ключ“ съдържа 38 творби. Ключът да живееш днес е незабравата, белегът от миналото, което не е единствено наследствен документ, а кръвна връзка, тежест от доброта и преживяно. Напомняне за позабравен, но неизтрит от сърцето, от вещите, от паметта на въздуха рефрен.

. . .

Като ориентири, като светулки в цикъла ще открием честата употреба на „камъка“, „баща/татко“, „баба“, „мама“, „синът ми“, „ключ“. Поетесата ни поднася любимите си звуци на мелодиите, които сътворява. С помощта на думите ще напишеш стих, ще го повтаряш, ще го „разсъблечеш“ и подариш на някого. Думите са храната за душата, за очите и слуха, думите са ваятелите на реалността, която бихме искали да възприемем. А светът на поетесата не прилича на музей, където задължително се пази тишина, а е безкраен.

Мъдри и запомнящи се за мен са стихотворенията „Стигнах до ръба на земята“, „Синът на ковача“, „У дома“, „В сандъка на баба“. Сгъстени тристишия оживяват под пръстите на авторката: „Лято“, „Есен“, „Под покрива“.

Радост, болка, вълнение и чувства се срещат в стихотворението „Сляпото куче“. Многопластова краткост, шепа думи, а под тях се диплят пластове човечност и теми за безсъние.

. . .

„Аз и Целзий“ е вторият цикъл в стихосбирката и е съставен от 27 произведения. Авторката се отмества от себе си, от съкровения си личен свят и говори за пътуване, за движение напред. Към предпочитаните думички се добавят „гара“, „куфар“, „вратата/врати“. Лирическата героиня пристъпва, оглежда се и като че пак нещо я връща обратно, стопира нейния устрем. Кръговратът на сезоните, въртенето на глобуса стоварват отговори на въпросите – стига да си търпелив да чакаш и да не забравиш да ги задаваш.

Фрагментарността на рисунъка предизвиква на моменти да „поемем“ четката от ръката на Катя Белчева и да довършим по своему започнатата картина. Приемам го за доверие и предизвикателство, за продължение на авторовата чувствителност. „Ловец на минути“ е поетесата. Ловец на безценни мигове, на поезия – добавям аз като читател и препрочела стиховете.

В творбата „Разтривам в длани“ намирам за себе си източника на сила, желание за дълбаене, устояване и небе, а и част от поетичните „корени“ на пловдивската дама на словото.

. . .

Стихосбирка, която при всеки следващ прочит проглеждаш за още детайли и светлосенки, „напипваш“ най-точните слова, които ти дават опората да вървиш стъпало след стъпало. Да се „разлистваш“, да се вслушваш, да вярваш, че чакането ще се случи. На пръсти.

редактор: Христина Мирчева