Станчо Пенчев: "За ползата от поезията"

За книгата с поезия на Маргарит Жеков "Обречени морета"

Малко преди да прочета новата книга на Маргарит Жеков - един от най-автентичните ни съвременни поети, с приятели разговаряхме за ония старинни трактати, носещи  утешителното за всички изкушени от майката на  науките название „За ползата от философията”. Не помня кой от приятелите подхвърли, че  известната фраза на Хайдегер за поета, който чувал битието, е повече езотерична метафора, отколкото философско заключение.  Не знам защо, но когато разтворих страниците на тази книга-житие (включва стихове на Маргарит Жеков, писани от 80-те години на 20-ти век до днес), наречена загадъчно „Обречени морета” си спомних за тези думи.  Зададох си и баналния въпрос за смисъла на поетическото изкуство.  Може би само истинската поезия, каквато са стиховете на този нежен и благ жрец на словото, ни кара да си задаваме въпросите за смисъла на това тук и сега?  За битието и неговите измерения и отражения.

Познавам стиховете на Маргарит Жеков от много години.  Първите строфи бяха писани сякаш от дете.  Чисти, прости и с оная непоквареност на жаждащия чудеса Дух, който вижда несъвършенствата на този грешен свят, но не иска да ги приеме за истинска реалност.  Дух, който се замайва от висината на откровенията и се люлее без страх над бездната на земния мрак, сигурен, че може да полети, но не и да падне.

                                                                        /Звездна череша/

Прочетох и по- зрелите стихове на този поет.  Те са ясни, светли и мъдри.  Без дори капката престореност, белязала всички нас, изкушените от словото.  В откровеността му има вкус на озарение и болка, проникновението е  белязано от християнско осенение, а земната причинност диша сякаш с нови измерения.

                                                                                                    /Смисъл/

„Обречени морета” е антология на поетичния трепет, но и животопис, в която светът отваря измеренията си пред вътрешния ни взор, но пази тайната си и неведомите пътища, които водят към нея.  Той е фреска от храмова стъклопис, но и молитвата на нищия духом.

Великолепни са кратките форми, които Маргарит Жеков сътворява със съвършена простота от най-ранните си години.  Ето едно хайку от далечната 1981 година:

В края на тази кратка бележка за една наистина стойностна книга си задавам пак въпроса за ползата от поезията.  Оная тънка и прозрачна паяжина от думи, която слънцето на Духа кара да блести с неподражаеми цветове и измерения.  През всички човешки епохи - и сити, и гладни, и кървави и мирни - стиховете са били крехкия брод през океана от време за човешката душа.  Те спасяват безсмъртното ни начало от смъртта на всички земни измами. Прочетете тази книга, само защото е истинска!

редактор: Христина Мирчева