Михаил Неделчев: "Любов и литература"

Фрагменти за любовта

Три афоризма

Любовта е тотална действителност (засягаща всичко в и около теб), която ти можеш сам да конструираш и да поместиш себе си в нея - сега, веднага.

Любовта е възможност да не отлагаш щастието си непрекъснато за утре - тя е възможност да го осъществиш, да го преживееш веднага.

Любовта е една от възможностите да промениш в някаква степен самоличността си, и то възвръщайки се към същината си.

Всекидневно - художествено явление

Безспорно любовта е може би най-мощното всекидневно-художествено явление. Всяка любовна двойка веднага създава свое затворено културно пространство, изработва си език на жестове, нежен жаргон, стил на обожание. Но колкото и да е уникален, този стил се оказва подчинен в някаква степен на общия любовен стил на епохата. А той от своя страна непрекъснато ражда литература, но и се формира от литературата, от изкуството.

Колебанието между цялостния сюжет и единичния акт

Всъщност изкуството винаги се колебае между разпънатостта на сюжета на цялостния любовен биографически разказ и катастрофичното озарение на единичния любовен акт. И отделната творба най-често пулсира; променят се гледните точки, сменят се плановете на кадрите; ритъмът се ускорява или забавя. Колко често един роман ни въвлича внезапно на някоя своя страница с лирическото опиянение на любовни акт...

из "Културното пространство на любовта"

Диалог-сливане

Любовта не само е най-същностният диалог - тя е и сливане, нежно и яростно взаимопроникване, преливане едно в друго, трансформиране на материите.

из слово за "Палеонтология на любовта" на Едвин Сугарев"

Високият смисъл на любовните занимания

Тук, в тази поезия, любовта е за всички нас големият тест за смислеността на битието ни, тя драматично ни саморазкрива, откроява ни като любовници, които най-често не разбират високия смисъл на самите ни любовни занимания, които не са в състояние винаги да превръщат нагона си в ерос, да го възвисят и отстояват.

из слово за "Любовите ни" на Мирела Иванова