Кимбърли Холмс: "Гася"
29.07.2014
Съвременни новозеландски поети в превод на Петър Чухов
Тя написа навсякъде по леглото и тялото ми своите „може би”
и все още се събуждам като от шамар всеки път
щом се хвана че съм се отпуснала в тях
Липсва ми както на хорските богове им липсва
простотата която е съществувала преди дързостта ни
да извикаме че сме човеци
Еволюцията е просто милиони години чукане
от което се е родило твърде много чувство
Шумотевицата си струва
понякога макар и едва-едва
Никой от нас не е мислил че от звездния прах ще се получи нещо толкова сложно
Влюбих се в нейната храброст
в начина по който показваше тежката си усмивка на целия свят
Как бих искала моите стихове да са достатъчно хубави за да остане
Всеки час се събуждах първата нощ
убедена че мога да се събудя
само за да заспя отново убедена че мога да я върна в съня си
Обичах нейното име и това че не го съкращаваше
за да стане по-лесно на другите да го произнасят
С нея езикът винаги значеше нещо ново
четях романи от нейните колебания
препъвах се в подвеждащите й мигли и отново се влюбвах в нея
Благодарна съм
че ми направи честта да изчезне
Тя знае
че ще стискам надеждата
както балерината – пламък над свещта се вкопчва във фитила – сцена
Ако пламъкът се отпусне тя ще умре
ако аз се отпусна
какво ще гася?
Кимбърли Холмс в "Диаскоп" тук
илюстрация: Георги Чепилев
редактор: Христина Мирчева