Денчо Владимиров: "Случка на Бузлуджа"

Сатирична миниатюра, посветена на съвременния политическия травестизъм

Митингът започна. На официалната трибуна - официалните лица, на поляната – редовите членове и симпатизанти .

- Ние сме модерна лЯва партия! Ще победим! - започна първият оратор с почти задграничен  акцент, както ми се счу.

- По-бе-да! - скандираше множеството от историческата поляна. Литнаха червени балони, развяха се  хиляди  знаменца с остатъчен цвят на див червен  полски мак.

До трибуната в този момент бавно и достолепно  се приближи побелял брадат  старец, подпирайки се  на смешен старовремски  бастун. Облечен бе доста странно  и това веднага се наби на очите на охраната. Особено ги смути   блясъкcj в очите на стареца,  някак си непознат в сегашните времена, особен блясък, като при старите възрожденци от снимките и от портретите на Ботев, Левски, Караджата.

- Вие, другарю, накъде?

- Имам пожелание да се възкача и аз  горе при ония  там, дето хортуват важно, важно, с купешки думи, хич не мога да ги разбера какво казват …

- Х, и таз добра,  другарю! - изкискаха се снизходително  охранителите. – Че то си има ред за тази работа, протокол, сценарий, там са все ръководители на партията, е, има и от коалиционните. Не може! Ти, както те гледаме, не си  ръководител  нали, доста си старичък,  сега е време за  младите кадри… - смееха се  развеселени охранителите.

- И какво ще правиш там, горе? -  на майтап попита един от тях .

- Имам пожелание да кажа и аз нещо за наший социализъм. Що е то социализъм и…

- О, другарю, че какво можеш да кажеш ти по този въпрос? С него вече от половин век и кусур  се занимават платени  професори, доценти, асистенти  от институти, социологически агенции, списания, бюлетини … Я си ходи у дома, че на този пек нещо може да ти стане на поляната … - меко и грижовно обясни  на стареца  шефът на охраната, признат за най-любезен от всички в контактите  с проблемни българи при срещите на официалните  партийни ръководители с народа.

- Хайде, отстрани се от трибуната, дядка! - намеси се  енергично и един от младите охранители, невладеещ още изкуството да бъда любезен с проблемни граждани. И  младокът   професионално, на базата на хватка от източното бойно изкуство, подхвана под ръка стареца и се опита да го изтика от мястото, докато не са се юрнали насам медиите. Може да има  такива и от чужбина…  

- Хайде, дядка, хайде, движение… Няма сега да те влача, я!

И тогава стана нещо неочаквано.

Достолепният   старец  вдигна бастуна си  над главата на охранителя и с гневен блясък в очите и с развята  като знаме страховито брада , извика високо:

- Не съм ти  дядка, а съм Дядото!

- Добре де, дядо си – професионално светкавично се намесиха и униформени. - А как те именуват?

- Димитър.

- Кой Димитър?

- Благоев…  Димитър Благоев от Загоричене…

На това място от разигралата се на историческата поляна  сцена се събудих. Бях задрямал пред телевизора на  репортажа от изминалия  исторически ден 2 август Бузлуджа 2014…

Качил ли се е Дядото със старовремския си дървен  бастун на официалната трибуна и наложил ли е с него някоя гърбина, така и не разбрах.

карикатура: Георги Чепилев

редактор: Христина Мирчева