по заглавие   по съдържание

ПОП АРТЪТ – ИЗКУСТВО, БИЗНЕС ИЛИ МОДА

15.01.2015
Снимка 1

В рубриката "Традиции и съвременност"

По следите на пловдивските публикации за комикс изкуството

 

Интервю на Ева Здравкова с художника Георги Чепилев, в-к "Марица", 25 юли 2006 година

Движението е център на внимание в рекламите, покровителстват го милионерите

Георги Чепилев откри самостоятелна изложба „Поп арт – знаци на времето” в галерията на Държавен архив  (със съдействието на галерия „Жорж Папазов”). Какво е поп арт, бизнес или изкуство, защо и как възниква... По тези въпроси разговарям с художника, чиято творческа биография е изключително разнообразна. Той е завършил стенопис и реставрация, работи в областта на приложната графика, автор е на комикси, илюстрации, изследвания на зографското изкуство.

Факт е, че с възникването на поп арта Ню Йорк измества Париж като световен център на съвременното изкуство.

Какво всъщност е поп артът?

Чепилев смята, че не е нужно да се отговаря категорично на този въпрос. В рамките на средствата за масова комуникация е изчезнало понятието „културна публика” – филмът, тв програмата, вестникът са адресирани към всички.

 В произведенията на поп арта тривиалното е заменено с необичайното, масовите продукти се възприемат като уникални предмети, няма разлика между елитна и масова култура. Затова Анди Уорхол определя движението „Поп арт” като любов към вещите.

Така поп артът днес е разпространена мода от САЩ и Англия до Япония и Корея, център на внимание в реклами, покровителстван от милионери-меценати.

Според Георги Чепилев поп артът е повече философия отколкото изкуство.

Художникът трябва да се съобразява с огромното влияние на модата, която днес е добила характер на пълен диктат, обяснява той.

Като автор на комикси ми се натрапва един образ за „информацията днес” – вятър витаещ над земята, който може да бъде опасен, но може да бъде и благотворен. Виждам го така, може би защото способът за информиране вече е много обширен, а това несъмнено дава отзвук в съвременното изкуство.

Появилото се ново явление на база съвременни технологии, пренаселването на градовете, реклами, автомобили, масмедии, мобилни телефони, интернет връзки може да направи масовото изкуство опасно – от една страна. Но от друга – това, което за хората на определена напреднала възраст изглежда близко, за по-младите може да е безкрайно далечно, обяснява Чепилев.

Масовата култура е способна да преодолява създаващата се бариера и да накара учениците, които ненавиждат например христоматийните поети и писатели, да започнат да пристъпват към тях като към източник на наслаждения. Микеланджело е казал: "Хората не се раждат с лош вкус, той се придобива с течение на времето", припомня художникът.

Той смята, че в новата епоха е възможно редица професии, които са били упражнявани досега, да бъдат изместени от други. Информационния пазар поражда множество нови потребности и създава ниши за нови професии – инфохудожници, маркетолози, инфоброкери, телеконсултанти и пр. И тогава  какво трябва да е мястото на художника в съвременния свят, пита се Чепилев.

В миналото художници са се разделяли на лагери и школи, озлобени са се тласкали от една крайност към друга. Поп артът манифестира свободна търпимост.