"Прекъсването на самсара": Ирония, но и топли цветове в разказите на Елена Алексиева

08.06.2021
image

Думи за книгата Тема на разказите на Елена Алексиева е природата на човешкото. Те мерят степените на чудачество и чешитлък, които природата на човешкото може да понесе, изпитват устоите ù при сблъсъка с абсурдите и нюансират тънката мяра между реалното и нереалното. С много ирония, но и с много топли цветове, с фин усет и с богат, разгъващ силата си език, Елена Алексиева събира нишките от трудното живеене на въпросните малко странни хора, на които привидно все нещо не им достига, макар дълбоко в себе си да крият доказателствата за щастието. Амелия Личева Мнозина писатели се опитват от малка случка да напишат разказ. Елена Алексиева умее обратното: от материал за повест, новела или роман да...

прочети повече...

Елена Алексиева: "Свети Вълк"

01.03.2019
image

За разлика от повечето нашумели напоследък белетристични произведения, романът на Елена Алексиева е изцяло на съвременна тема, а знаем колко трудно се постига тя, когато липсва дистанцията на времето. „Свети Вълк“ е сред редките щастливи изключения. Не само защото като белетрист тя притежава забележителни качества. Алексиева и сред малцината днешни писатели, у които оригиналната дарба е в щастлива хармония с модерна литературна ерудиция. Покрай всичко останало тя притежава както умението да води повествователния наратив интересно и увлекателно, така и да надниква с безстрашен поглед в дълбоките метафизични пластове на човешкото съществование. При това прави тези неща с изключително...

прочети повече...

Елена Алексиева – разказвач на месеца за февруари в Столична библиотека

27.02.2019
image

Време: 28 февруари 2019, четвъртък, 18.30 часа Място: Литературния клуб, Столична библиотека ► Може би не са много тези, които знаят, че известната наша белетристка и авторка на пиеси е започнала писателския си път с две стихосбирки. Още любопитни подробности за Елена Алексиева и творчеството й ще научите на 28 февруари 2019 г. (четвъртък) от 18:30 ч. в Литературния клуб на Столична библиотека (пл. „Славейков“ № 4). За това ще спомогне и известният журналист и преводач Георги Ангелов, който ще говори за Елена и нейните книги, а те ще бъдат изложени във витрина на втория етаж в Направление „Обслужване на читатели“ през целия месец февруари. Заповядайте! Накратко за автора Елена Алексиева е...

прочети повече...

Елена Алексиева: "Писмото"

30.10.2014
image

"Писмото" е едноактна пиеса от новата книга на Елена Алексиева "Ангелски огън", за която Георги Борисов казва: "Обикновено издателите избягват пиесите. Обикновено драматурзите се съобразяват най-вече със законите на драматургията и капризите на сцената. Огромната част от населението пък смята, че пиесите се пишат, за да се гледат. Елена Алексиева опровергава общоприетите стереотипи и правила. Пиесите й не само могат да се четат и препрочитат, защото носят тайната на Словото, но и да се разиграват от читателя по начина, по който той ги тълкува. Стига да има въображението на техния автор и силата да изтърпи ангелския огън. В тях и в себе си. Една метафизическа драматургия, която често...

прочети повече...

Елена Алексиева: "Нобелистът" II

25.04.2014
image

Глава 6 продължение първа част тук Минаваше единайсет и половина, когато Ванда се прибра у дома. Не беше толкова късно. За миг си помисли дали да се обади на Кръстанов да провери имат ли нужда от помощ, но се отказа. Той сам щеше да й звънне, ако се наложеше. Хенри стоеше неподвижен в своя терариум в тъмния хол. Ванда запали лампата, но гущерът не помръдна. Гледаше някъде през нея, сякаш изобщо не беше забелязал, че си е дошла. Още ми е сърдит, помисли си тя. Книгата на Гертелсман лежеше на кухненската маса, както я беше оставила. Разтворена със страниците надолу. Като мъртва птица, каза си Ванда. Сякаш след като беше изкълвала буквите на Гертелсмановото съчинение до една, книгата се беше...

прочети повече...

Елена Алексиева: "Нобелистът"

24.04.2014
image

Глава 6 Хладната вечер неусетно се бе превърнала в студена и беззвездна нощ. Инспектор Беловска излезе от входа на блока си и тръгна да го заобиколи. С кецовете се движеше почти безшумно, макар че това нямаше никакво значение. Можеше да стъпва леко, харесваше й. Сякаш изведнъж беше смъкнала някакъв товар от плещите си – умората от дългия ден или пък нещо друго. Едно време, когато още живееше в центъра, ходеше да тича в Борисовата градина всяка вечер. Почти беше отказала и цигарите. Чувстваше се добре в тялото си, но не го правеше заради това. Просто така намаляваше бездруго краткото време, прекарано вкъщи, с още един час. А и точно тогава имаше един мъж, неин колега, с когото уж не беше...

прочети повече...
1..15 от 3232