Нева Мичева: "Посоки" - "Говори с Нева"

06.07.2020
image

„Говори с Нева“: една напълно субективна биография на общите ни въпроси, тревоги, страхове, вълнения и вдъхновения. Между тези корици са събрани четиресет и три мини кореспонденции: писма от читатели от едната страна и от мен... от същата страна, понеже така и не разбрах къде е „другата“. Текстовете излязоха в онлайн седмичника за независима журналистика „Тоест“ (toest.bg) от дебютния му брой на 1 февруари 2018 г. до броя от 4 април 2020 г. в рубрика, наречена „Говори с Нева“ като закачка с филма на Алмодовар „Говори с нея“. Когато „Тоест“ организираше бъдещото си съществуване и се приближи с „Хайде да...“, аз веднага отговорих „Ами хайде“, с уточнението, че ми се занимава с нещо различно...

прочети повече...

Нева Мичева: "Преводачът е съавтор на всичките си писатели"

08.09.2014
image

Откос от въпроси на Ина Мирчева към Нева Мичева и още три въздушно-леки от Стефан Русинов Няма да ви отегчавам с интермецо. Музиката от думи на Нева е достатъчно прекрасна. Само накратко историята на това интервю. След като в началото на лятото изпратих въпросите на Нева, тя ми отговори, че къде-къде по-интересен бил Стефан Русинов. По това време те двамата работеха по книгата на Ма Дзиен "Изплези си езика". Стефан превеждаше от китайски, а Нева редактираше. И беше права, че Стефан има какво да разкаже. Може да се уверите сами, ако все още не сте, ето тук Но за Нева ми е думата сега. "Не по-рано от 05 септември ще изпратя моите отговори", каза тя. И наистина, получих ги малко след полунощ...

прочети повече...

Нева Мичева: "Люба е над всичко мечтано!"

24.06.2014
image

Нева Мичева за художничката Люба Халева като за Халеевата комета Сред много други неща Люба Халева прави кориците и илюстрациите на "Кратки завинаги" - поредицата за сборници с разкази на издателство "Жанет 45". "Вътрешното" име, с което я наричаме останалите, които се грижим за поредицата, е Люба "Халеева", като кометата. Защото е неземна, ярка, рядко се среща (всъщност веднъж в живота и то ако човек е късметлия) и дълбоко впечатлява. Винаги съм си мечтала да работя с Истински Професионалисти, но Люба е над всичко мечтано: тя чете, разбира, съпреживява, документира се относно контекста на книгата и автора, тълкува, доразгръща, така че когато илюстрира, рисунката й не е сянка на текста, а...

прочети повече...

Преводачът на "Изплези си езика" Стефан Русинов: "Завист към бъдещето"

29.07.2014
image

Интервю на Ина Мирчева с пет пъклени въпроса от Нева Мичева, всичките отправени към преводача от китайски Стефан Русинов. Стефан Русинов наскоро преведе от китайски "Изплези си езика" на Ма Дзиен и Нева Мичева ми предложи да го притисна. С въпроси, разбира се. "Той има много за разказване", добави Нева. Добре, съгласих се аз, но настоявам да се присъединиш и ти. Бях разбрала от достоверен източник, че Нева Мичева е редактор на книгата. След известна съпротива имах съгласието и на двамата - на Стефан да отговори на въпросите, и на Нева - да зададе своите "пъклени пет", каза тя. И така, ето ни под прожектора. Ина Мирчева Твоята първа среща с Китай. Сигурно са били кунгфу филмите. Имаше един,...

прочети повече...

Джорджо Манганели: "Центурия"

08.07.2014
image

Джорджо Манганели и "Центурия" в превод от италиански на Нева Мичева Това са три от стоте "романа-река" в сборника на италианския писател Джорджо Манганели "Центурия" (поредица "Кратки разкази завинаги" на издателство "Жанет 45"), която, заедно със "Стихотворенията на Сидни Уест" спечели тазгодишната Национална награда "Христо Г. Данов" в раздела "Художествен превод". ТРИНАЙСЕТ Господинът, който пресича площад “Независимост” и държи в ръце току-що отрязаната си глава, е Мъченик на Вярата. Господинът е облечен неугледно, няма сако, а ризата му е опръскана с кръв. Смущава се така, с главата в ръце: никога не би допуснал, че е тъй тежка и неудобна за носене. Ако някой успее – а мнозина се...

прочети повече...

Биляна Курташева: "По ръба на сравнението. Яворов и "Ролинг Стоунс" и други не/възможни интертекстове"

20.02.2019
image

Роберто Боланьо и краят на магическия реализъм И още: Защо Боланьо ни принадлежи Pro domo sua, или какъв ми е на мен Боланьо Спомням си кога чухме името му за първи път. Беше зимен ден през 2008-а в Берлин. Един от съседите ни, фотограф от Перу, си беше изгубил ключа и звънна на нашата врата. Поканихме го да влезе. До този момент не бяхме разменяли повече от здравей-здрасти по стълбите и сега, при необходимостта да завържем разговор, естествено приказката се завъртя около това какво става в латиноамериканската литература. Той изреди няколко нови имена, усети, че не ни говорят много, и за един от авторите подчерта, че е бил приятел на Боланьо. А кой е Боланьо? Не си спомням какво каза,...

прочети повече...
1..15 от 3232