Антоанета Николова: "пукнатините започнат да чертаят някакви други значения"

"Сега реката е преляла" в Диаскоп

ДАЛИ ДЖУАНДЗЪ

В това зелено море
слънцето изписва ромбовидни фигури
по дъното
сянката ми се плъзга по тях
и
дали лъчите падат така
или водата действа като лупа,
но виждам как сянката ми се разраства
и придобива очертанията на костенурка
ръцете ми стават широки плавници
и леко се приплъзват по дъното
между тях е тъмнина
зад която не мога да проникна
а слънцето грее
морето е зелено
както винаги
както винаги е било
и вече не мога да разбера
аз ли гледам
как сянката ми се носи
като костенурка по дъното
или древната костенурка на дълбините
гледа как отражението й
плува по повърхността
като човек.

СЕГА И ТУК

името може да бъде онази карфица
която ще те прикове сега и тук
върху огромния бял лист на пространството 
докато движенията ти се превърнат 
в дървени криле на врати 
и замахат насам-натам в нищото
а по избледнелия надпис на името ти
пукнатините започнат да чертаят 
някакви други значения
сега и тук 
могат да са вътрешността на кръгла сфера
в която нещата се оглеждат помежду си
и изглеждат безкрайни
а екотът на мълчанията
оформя имена
които никога не са същите
и никога нищо не наричат
сега и тук
може да са пръски вода
която пада от греблото на лодка
без да отрони и звук
от повърхността на езеро
в което са отразени
всички смисли
сега и тук
могат и да са трепет на стрък
изписващ с въртеливи движения
имената на светлината
но най-често 
сега и тук
са просто онзи пред-дъх
който няма име
който няма значение
и  от който
започва всичко

НИШКИ

О, всяка пеперуда е прашец,
отронил се от тичинково злато,
застинал в непонятния летеж
на някакво далечно синьо лято.
О, всяка пеперуда е следа
от меката загадъчност, с която
на времето през скритата межда
разменят тайни погледи цветята.
О, всяка пеперуда е звънтеж
от досега на светещите нишки,
които като сребърен конец
пронизват всичко.

НАСТОЯЩЕ

Когато е зелено и небето
прилича на предутринна роса
и лек прашец избликва от дърветата,
и става златна моята коса,
когато с дъх на бъз и млади орехи
завъртат ме зелени ветрове
и шеметно се сипят от прозореца
на мислите ми бели цветове,
когато по тунели от глухарчета
се озовавам в тичинка на цвят
и дупката на заек е ключалката
към скрития в прашинка необят,
когато в светли гроздове акации
светът се стича, сладък като мед,
и косове, по буквите накацали,
ми изкълвават новия куплет,
когато ароматът на божурите
така прониква в моята глава,
че се събирам в тялото на бръмбар
със полети наместо сетива,
когато съм и тук и там, и някъде,
навсякъде и никъде, навред,
когато се разпръсват в топли макове
наметките на зимния ми ред,
когато ми предрича кукувицата,
че приказката просто няма край,
тогава по гласа ти се досещам –
дошъл е май.

Илюстрация: © Георги Чепилев

Стихотворенията са от последната стихосбирка на Антоанета Николова 
"Сега реката е преляла", 2020
Издателсто за поезия ДА
Художник: Неда Ангелова

Публикацията се осъществява със съдействието на автора.

Антоанета Николова

Антоанета Николова е родена в София. Завършила е философия в Софийския университет, доктор е по философия и доцент по Източна философия в Югозападния университет, Благоевград.

Автор е на стихосбирките: „Втечнена светлина“ (ИК „Нава“, 1994), „Приказки за същества без име“ (Свободно поетическо общество, 1998), „Зелено/Огледало“ (ИК „Стигмати“, 2003), „Високи бели птици на брега“ (ИК LiterNet, 2007), „Дишане“ (ИК „Стигмати“, 2008) и „Зад вратата на залеза“ (ИК „Жанет 45“, 2014), на приказния роман „Приказки за Страната Е“ (ИК „СОНМ“, 2019, Национална награда „Христо Г. Данов“ за детска литература), както и на философско-поетическото изследване „Езикът на Пустотата“ („Аквариум Средиземноморие“, 2003).

Съпреводач е от старокитайски на „Поезия на планините и водите“ (старокитайска пейзажна лирика, ИК „Стигмати“, 2003, номинация за превод на годината), „Стихове от Студената планина“ (стихове на будисткия поет и отшелник Ханшан, ИК „Изток-Запад“, 2013 – награда на Съюза на преводачите в България) и на „Прокуденият от небесата“ (стихове на един от най-известните китайски поети Ли Бо, ИК „Изток-Запад“, 2014).

Член е на Сдружение на български писатели, Хайку клуб „София“ и Световната хайку асоциация.

• Антоанета Николова в Диаскоп

© Христина Мирчева

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.