Виктория Линшонг: "Моделът за рисуване на Реноар е бил талантлива художничка, малко позната в днешно време" II

26.10.2021
Снимка 1

Сюзан продължава да създава дръзките си творби, които показват жената като творец на собствената си съдба. В една от най-известните й картини, „Синята стая”, жена се изтяга на леглото като контрапункт на „Олимпия” от Едуар Мане. Вместо да излъчва сексуалност и желание, тя е в съвършено самодоволство от самата себе си. Облечена в пижама на райета, с цигара в уста, не се интересува какво мислят за нея. Вместо прислужница да й поднася цветя, жената държи няколко книги в ъгъла.

Сюзан Валадон умира пред статива си през март 1938 г.

Макар че историята я заточва в клишето модел на Реноар, майка на Морис, другар по чашка на Тулуз-Лотрек и любовница на Ерик Сати, тя се откроява и заслужава да бъде чествана като художник-визионер в един основополагащ период от историята на изкуството.

 

Description: C:\Users\Sony\Desktop\3.jpeg

Автопортрет, 1898

 

Превод от английски език: Юлияна Тодорова

 

Първа част тук

 

От прегръдкаите на Сати Валадон прескача в тези на Пол Муси, богат бизнесмен. Той я настанява в студио и взема цялото й семейство под крилото си. За първи път Валадон започва да се наслаждава на живота си в горните слоеве на средната класа. Муси я убеждава да се премести в Пиерфит, малко предградие на 20 минути от Гар дю Норд по новооткритата железопътна линия. С живота си в красива къща с градина и всекидневното пътуване до студиото си в Монмартър през седмицата, Валадон е в буржоазния рай. През 1895 г. тя узаконява връзката си и се омъжва за Муси.

Проблемът обаче е, че синът й Морис е нещастен в предградията и реагира по необичаен начин. В този момент той е на петнайсет, толкова редовно се налива с алкохол, че се е превърнал в пияница с делириуми. Муси се опитва да помогне, като намира на доведения си син работа, но Морис не е способен да се задържи на работна позиция. Накрая става толкова агресивен, че Валадон се съгласява да го изпратят в болнично заведение. След като го пускат оттам, един лекар предлага Валадон да му преподава рисуване. Морис се оказва способен ученик със стил, изцяло различен от този на майка си. По-късно става доста известен с изпълнените си с мечтателност сцени от улиците на Монмартър.

Именно комбинацията от рисуване и алкохолизъм на Морис водят до края на буржоазния период на Валадон. Един ден той е излязъл в полето да рисува и се напива толкова много, че едва крачи изправен. По случайност и друг художник е излязал да рисува. Името му е Андре Утер и става един от малкото приятели на Морис, след като му помага да се прибере у дома. Скоро Андре се превръща в любовник на Сюзан, макар че ги дели разлика от двадесет години и е три години по-млад от собствения й син. Валадон напуска Муси и се завръща в Монмартър, като се установява в една къща с Утер, Морис и майка си. Рисува ги четиримата заедно, необичайно обединено семейство, с една жена в центъра на домакинството.

Description: C:\Users\Sony\Desktop\5.jpg

Автопортрет със семейството, 1912. Сюзан Валадон е в центъра, до нея – Андре Утер и майка й, най-отпред – синът й

Description: C:\Users\Sony\Desktop\1.jpeg

Портрет на Морис Утрило от Сюзан Валадон, 1901

По време на живота й в предградията Валадон почти не рисува и сега се потапя в изкуството. Утер й позира гол за картината със скандалните Адам и Ева, в която и двамата са протегнали ръка към ябълката. Картината е толкова шокираща, че по-късно художничката е принудена да добави смокиново листо, за да прикрие срамните части на Адам (но не и тези на Ева), за да може да я изложи публично. Утер не е единственият гол портрет, който рисува. В картината „Хвърляне на мрежата” от 1914 г. Валадон изобразява трима голи мъже в цял ръст, като обръща традиционните роли по пол: Валадон е воайорът, а тримата мъже са обект на сладострастието.

Description: C:\Users\Sony\Desktop\6.jpg

Адам и Ева, 1909. (Център Помпиду, Париж)