Виктория Линшонг: "Моделът за рисуване на Реноар е бил талантлива художничка, малко позната в днешно време" II

Сюзан продължава да създава дръзките си творби, които показват жената като творец на собствената си съдба. В една от най-известните й картини, „Синята стая”, жена се изтяга на леглото като контрапункт на „Олимпия” от Едуар Мане. Вместо да излъчва сексуалност и желание, тя е в съвършено самодоволство от самата себе си. Облечена в пижама на райета, с цигара в уста, не се интересува какво мислят за нея. Вместо прислужница да й поднася цветя, жената държи няколко книги в ъгъла.

Сюзан Валадон умира пред статива си през март 1938 г.

Макар че историята я заточва в клишето модел на Реноар, майка на Морис, другар по чашка на Тулуз-Лотрек и любовница на Ерик Сати, тя се откроява и заслужава да бъде чествана като художник-визионер в един основополагащ период от историята на изкуството.

Автопортрет, 1898

Превод от английски език: Юлияна Тодорова

Първа част тук

От прегръдкаите на Сати Валадон прескача в тези на Пол Муси, богат бизнесмен. Той я настанява в студио и взема цялото й семейство под крилото си. За първи път Валадон започва да се наслаждава на живота си в горните слоеве на средната класа. Муси я убеждава да се премести в Пиерфит, малко предградие на 20 минути от Гар дю Норд по новооткритата железопътна линия. С живота си в красива къща с градина и всекидневното пътуване до студиото си в Монмартър през седмицата, Валадон е в буржоазния рай. През 1895 г. тя узаконява връзката си и се омъжва за Муси.

Проблемът обаче е, че синът й Морис е нещастен в предградията и реагира по необичаен начин. В този момент той е на петнайсет, толкова редовно се налива с алкохол, че се е превърнал в пияница с делириуми. Муси се опитва да помогне, като намира на доведения си син работа, но Морис не е способен да се задържи на работна позиция. Накрая става толкова агресивен, че Валадон се съгласява да го изпратят в болнично заведение. След като го пускат оттам, един лекар предлага Валадон да му преподава рисуване. Морис се оказва способен ученик със стил, изцяло различен от този на майка си. По-късно става доста известен с изпълнените си с мечтателност сцени от улиците на Монмартър.

Именно комбинацията от рисуване и алкохолизъм на Морис водят до края на буржоазния период на Валадон. Един ден той е излязъл в полето да рисува и се напива толкова много, че едва крачи изправен. По случайност и друг художник е излязал да рисува. Името му е Андре Утер и става един от малкото приятели на Морис, след като му помага да се прибере у дома. Скоро Андре се превръща в любовник на Сюзан, макар че ги дели разлика от двадесет години и е три години по-млад от собствения й син. Валадон напуска Муси и се завръща в Монмартър, като се установява в една къща с Утер, Морис и майка си. Рисува ги четиримата заедно, необичайно обединено семейство, с една жена в центъра на домакинството.

Автопортрет със семейството, 1912. Сюзан Валадон е в центъра, до нея – Андре Утер и майка й, най-отпред – синът й

Портрет на Морис Утрило от Сюзан Валадон, 1901

По време на живота й в предградията Валадон почти не рисува и сега се потапя в изкуството. Утер й позира гол за картината със скандалните Адам и Ева, в която и двамата са протегнали ръка към ябълката. Картината е толкова шокираща, че по-късно художничката е принудена да добави смокиново листо, за да прикрие срамните части на Адам (но не и тези на Ева), за да може да я изложи публично. Утер не е единственият гол портрет, който рисува. В картината „Хвърляне на мрежата” от 1914 г. Валадон изобразява трима голи мъже в цял ръст, като обръща традиционните роли по пол: Валадон е воайорът, а тримата мъже са обект на сладострастието.

Адам и Ева, 1909. (Център Помпиду, Париж)

Валадон рисува Андре Утер в центъра на тримата мускулести мъже. Хвърляне на мрежата, 1914. (Национален музей на модерното изкуство)

Андре Утер постъпва в армията за Първата световна война и двамата се женят непосредствено преди заминаването му за фронта. През 1917 г. той е ранен и Валадон се премества в Белвил-сюр-Сан, където Андре се възстановява на север от Лион. През същата година престижната парижка галерия Бернхайм-Жун излага творби на Валадон, сина й Морис и съпруга й Андре. След войната, когато продажбите на картините им се увеличават, галерията предлага на Валадон и Морис годишно заплащане от един милион франка за всичките им картини.

Сюзан Валадон рисува няколко портрета на тази непозната чернокожа жена през 1919 г

Този огромен доход позволява на Валадон да се отдаде на ексцентричностите си. Един ден завежда всички съседски деца на цирк. Друг път хвърля през прозореца банкноти от по 100 франка, за да могат хората да си вземат. Прословута е била с това, че в студиото си в Монмартър е отглеждала козичка за домашен любимец и я е хранила със скиците, които не са й харесвали.

Сюзан продължава да създава дръзките си творби, които показват жената като творец на собствената си съдба. В една от най-известните й картини, „Синята стая”, жена се изтяга на леглото като контрапункт на „Олимпия” от Едуар Мане. Вместо да излъчва сексуалност и желание, тя е в съвършено самодоволство от самата себе си. Облечена в пижама на райета, с цигара в уста, не се интересува какво мислят за нея. Вместо прислужница да й поднася цветя, жената държи няколко книги в ъгъла.

Синята стая, 1923

Жилбер Ну Се Коафан, 1920

Автопортрет, 1931

На 67 Сюзан се рисува само по гердан, загледана със смесени емоции към всички последствия от старостта. „Не мога да лаская обекта”, казва тя веднъж. Тази непоклатима искреност е това, която я прави толкова уникална. Макар че историята я заточва в клишето модел на Реноар, майка на Морис, другар по чашка на Тулуз-Лотрек и любовница на Ерик Сати, тя се откроява и заслужава да бъде чествана като художник-визионер в един основополагащ период от историята на изкуството.

• Фондацията Барнс във Филаделфия в момента е домакин на първата значима изложба в САЩ на картини на Сюзан Валадон, които ще бъдат изложени до януари 2022 г.

Заглавна снимка:  Arta&Design©Bettman/Corbis, 1926 г.

• Прочетете в оригинал!

© Христина Мирчева

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.