Теодора Лалова: "Около Седмочисленици, по Графа, прибирайки в джоба кесия с печени кестени" - "В такива следобеди"

***

Около Седмочисленици, по Графа, прибирайки в джоба кесия с печени кестени,
прибирайки в джоба старото слънце на септември,
после по Преспа заради ъгъла на онази къща или празния прозорец
и залепналите за подметките следобеди на няколко поред чужди младости:
опитвам да му преведа покривите, портокалите, коледите, православните песнопения,
опитвам да му предам мисълта си за този град и мисълта на този град за нас
и най-вече опитвам да не разкривам, не сега, не още,
как сам ще го обича на кръпки, на епохи, на измислици,
ще го разпилява в ръцете си, ще бърка краищата му, ще оставя трохи в стъпките си
(пътя към вкъщи),

за да сглоби град, който не е град и място, което не е тук,
светилище без светец, карта с мащаб едно към минус хиляда,
комини, от които излизат стопените утрини на зима, която не е наша,
и улици, които винаги са намирали разрешението си
на дъното на морето
(а в мириса на липи през юни – само понякога).


***

Around the Seven Saints Church, along Grafa, 
having put in my pocket a little bag of roasted chestnuts,
having put in my pocket the old sun of September,
then down Prespa street because of the corner of that house or the empty window
and the afternoons of several foreign pasts in a row, stuck to my soles:
I try to translate to him the roofs, the oranges, the Christmases, the Orthodox chants,
I try to convey to him my thought of this city and this city's thought of us
and most of all I try not to reveal, not now, not yet,
how he himself will love it in patches, in eras, in fictions,
he will scatter it in his hands, stir its edges, leave crumbs in his footsteps
(the way home),

to assemble a city that is not a city and a place that is not here,
a shrine without a saint, a map on a scale of one to minus one thousand,
chimneys from which emerge the melted mornings of a winter that is not ours,
and streets that have always found their resolution
at the bottom of the sea
(and in the smell of linden trees in June, only sometimes).

 Илюстрация: © Георги Чепилев 

• "В такива следобеди" в Диаскоп

Теодора Лалова

Фото: Яна Лозева

Теодора Лалова (1992) е родена във Варна и израства в София. Възпитаничка е на НГДЕК „Константин Кирил Философ“. Завършва „Право“ в СУ „Св. Климент Охридски“ и магистратура по „Международно и европейско бизнес право“ в Льовен, Белгия. В момента е докторант в Льовенския университет и живее в Брюксел. Нейни стихотворения са публикувани в множество български и чуждоезични издания. Лауреат е на наградата за поезия на Националния литературен конкурс на фондация „Св. Климент Охридски“ (2016) и се класира на второ място на Националния младежки поетичен конкурс „Веселин Ханчев“ (2016). „В такива следобеди“ е дебютната й стихосбирка.

Стихотворенията са от книгата на Теодора Лалова „В такива следобеди“ |  Afternoons like these
Издателска група „Арс“ и „Скрибенс“, 2021
Двуезично издание
Редактор: Валентин Дишев
Превод: Джейсън Х. Спинкс, Калин Петков, Габриела Манова („Когато се случи това...“)
Дизайн: Анна Лазарова
Фотографии: Теодора Лалова

Публикацията се осъществява със съдействието на автора и на издателя.

• Теодора Лалова в Диаскоп

© Христина Мирчева

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.