Кажимеж Пшерва-Тетмайер (1865 - 1940) – между аристократичния естетизъм и болката от живота
09.11.2021
Кажимеж Пшерва-Тетмайер (Kazimierz Przerwa-Tetmajer, 1865 – 1940) – поетът, който още в най-ранна възраст култивира особен пиетет към „храма на изкуствата“, е сред най-забележителните полски символисти. Потомък на стар род на полски интелектуалци, той израства сред книги, музика и живопис. Негов природен брат е художникът Влоджимеж Тетмайер (Włodzimierz Tetmajer, 1862 – 1923), който прави и някои илюстрации към книги на Кажимеж.
Независимо дали пише поезия, проза, или драма, Тетмайер остава преди всичко лирик, болезнено чувствителен към преходността на всичко, което би могло да осмисли живота. В духа на присъщата за символистико-декадентското поколение страст към невидимото, тайнственото, трансцендентното той създава образен свят, изпълнен с погнуса към „делника нищожен“, и с трескава мисъл се опитва да прозре духовните оправдания на съществуването. В порива да достигне не само до своя личен екзистенциален смисъл, но и до надиндивидуалния промисъл на битието, той търси опора в съществуващите човешки представи за Бога, но открива в образа на Сина тоталната неосъщественост на неговата мисия – „в безкрая пуст, бездънен“ Христос се носи сред абсолютния мрак „разпнат и прескръбен“. Поетът оспорва каноничната религиозна идея за човеколюбеца Бог заради неговото безразличие към човешкото страдание, а това вече предпоставя разбирането му за обречеността на естествения копнеж по любовно съзвучие със света. И в поезията му, и в двутомния му роман Ангелът на смъртта (Anioł śmierci, 1890), и въобще във всичко създадено от него неотменно присъства двуликият образ на Любов - Смърт. Лиризмът пропива всичко създадено от него, включително в областта на прозата и на драматургията, а в определени моменти се проявява посредством обособяването на жанрово самостойни части, какъвто е случаят със сонета в Ангелът на смъртта, включен във втората глава на романа.
Кажимеж Пшерва-Тетмайер е органичен поет – в неговия половинвековен творчески път няма идейно-естетически отклонения: меланхолията е негова рождена стигма и тя интонира още най-ранните му стихотворения от втората половина на 80-те години, появили се най-напред в литературната периодика (първото му публикувано произведение е поемата в проза Ила/Illa, 1886). Очевидно именно тази философско-поетична тоналност съответства на умонастроенията на неговото поколение, тъй като още преди да бъде издадена първата му книга, лапидарно озаглавена Поезия (Poezje, 1891), той вече е удостоен с няколко престижни литературни награди. След този том следват и други със същото заглавие: за периода 1891 – 1924 г. те са общо осем, като междувременно се преиздават със спорадични промени в някои от стихотворенията.
Философско-естетическите възгледи на Пшерва-Тетмайер кореспондират с ницшеанските нагласи на първата модернистична вълна в Европа. В неговия мисловен поетически свят обаче те не са отзвук на външни влияния, а представляват израз на собствените му убеждения за дисхармоничната същност на живота и за творческото откровение като единственото човешко достойнство, което и най- арогантните насилия от страна на реалността не биха могли да преломят (стихотворението Evviva lʼarte!).
Подобно на другите ключови фигури на символистико-декадентското поколение от края на XIX век, като Станислав Пшибишевски и Ян Каспрович, художественият свят на Тетмайер е под властта на краен екзистенциален песимизъм. Метафорично богата и поетически въздействаща, образността на Тетмайер улавя мистичните пулсации на трансцендентното, които засилват усещането за тотално разминаване между възвишения свят на идеите и реалната битийност. Ето защо неслучайно в цялостното му изключително богато творчество водещ е мотивът за предопределението, за безсилието на човека да промени съдбата. Това меланхолно по своята същност световъзприемане е допълнително стимулирано от житейските кризи, чиято кулминация настъпва след продължителната употреба на опиум и заразата със сифилис – последствията са психични разстройства и слепота.
Предложените стихотворения са емблематични за поетиката на Тетмайер, а Краят на века е възприеман от съвременниците му и оценяван от литературната критика като поетически манифест на първото поколение модернисти.
(Обзор на творчеството на Кажимеж Пшерва-Тетмайер, на българската му рецепция, както и превод на неговата любовна лирика вж. още в кн. 14 на сп. „Славянски диалози“ от 2013 г.)
Жоржета Чолакова
Портрет на Кажимеж Пшерва-Тетмайер от Леон Вичулковски
Стихотворения на Кажимеж Пшерва-Тетмайер в Диаскоп
Жоржета Чолакова в Диаскоп
© Христина Мирчева
Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.