Кажимеж Пшерва-Тетмайер (1865 - 1940): Поезия
09.11.2021
Превод от полски: Жоржета Чолакова
КРАЯТ НА ВЕКА
Проклятие?... Единствено дивакът може
За всяка своя рана да проклина бога.
Ирония?... Нима с ирония убога
Да бъде сведен Той до делника нищожен?
Презрение... Глупакът бремето презира
Затуй, че са безсилни неговите плèщи.
Немощ?... И като скорпион, в жарта заклещен,
Човекът сам от свойто жило да умира?
Борба?... Но мравка, хвърлена на коловоза,
Нима ще може тя да преобърне влака?
Да се откажеш?... И ще страдаш ли по-малко,
Сведеш ли се на гилотината под ножа?
Бъдеще?... Но кой вижда края на всемира
И звездни тайни, и угаснали комети?
Наслада?... От копнеж душата е обзета,
Копнеж за радост в глъбините ù извира.
Остава ни какво? Познание, че вече
Предишната ни вяра лишна е разбита?
Човек краевековен, ти каква защита
Пред злото имаш?... Сви се, дума не изрече.
Поезия, т. 2, 1901
НЕ ВЯРВАМ В НИЩО
Не вярвам в нищо, нямам никакви стремежи
И на дела, и на мечти се подигравам:
На блянове руша пиедестали прежни,
Отломъците им обричам на забрава.
От мъка ги потъпквам аз със дива лудост,
Подобно скулптора, зазидал Афродита,
И после, осъзнал той своя труд разблуден,
С ридаещ смях потъпква мрамори разбити.
Едничка вяра вече само ми остана:
Че всичко има край, че волята е лишна –
Едничък порив води ме – натам, където
Потайно чезне всяка същност – към нирвана,
Потъва в сънна немощ сред безкрайно нищо
Безпаметно завинаги в небитието.
Поезия, т. 1, 1891
АЗ ПОМНЯ ДНИТЕ СВЕТЛИ, ЗЛАТНИ, ТИХИ,
В съня ми чуден днес долитат,
Пределите на рая се откриха –
На детството ми дните.
Това е, мисля, само сън химерен,
Животът само сън е, в сън отлита –
Наяве рая прежен ще намеря
На детството ми в дните...
Поезия, т. 2, 1901
СИМВОЛ
Нощта е в тихите води пустинни.
През облаците в мрака непрогледен
Блещука по вълните месец меден
Сред звездни блясъци оловносини.
И вятър съска в гъсталак замрежен,
Пълзи върху водата разлюляна
И сякаш влачи сънни океани
Към скалната стена крайбрежна.
Сред мрака в глъбината безпокровна
Люлее се под лунния проблясък
Разпятието с мъките Христови.
Всемирна тишина – ни звук, ни плясък.
И носи се в безкрая пуст, бездънен
Христос на кръста – разпнат и прескръбен...
Поезия, т. 3, 1900
--------------
*Запазваме заглавията така, както са в оригиналните издания, независимо че думата „поезия“ в съвременния полски език се изписва по друг начин – poezja.
Илюстрация: Влоджимеж Тетмайер към книгата на Кажимеж Тетмайер "Ангелът на смъртта"
Кажимеж Тетмайер в Диаскоп:
Кажимеж Пшерва-Тетмайер (1865 - 1940) – между аристократичния естетизъм и болката от живота
© Христина Мирчева
Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.