Роман Кисьов: "Насън и наяве" II

"Насън и наяве" I

ИЛЮЗИОНИСТЪТ

             Излиза на сцената с главата си под мишница. Поставя я върху раменете си и я завърта като пумпал. След като главата му спре да се върти, казва Добър вечер. Изважда от единия джоб на сакото си гълъб и го превръща в ангел, който жонглира с облаци. От другия джоб изважда жаба и я превръща в принц, който държи в ръката си череп, взира се печално в него и повтаря монотонно: Да бъдеш или да не бъдеш, това е въпросът…Публиката ръкопляска пламенно, без да подозира, че има нещо гнило в този номер. Илюзионистът простира към нея дясната си ръка и разперва широко, като ветрило, седемте си пръста… Хората в публиката се превръщат в хлебарки, които на мига се разбягват под светлината на прожекторите. После той напуска сцената с главата си под мишница, следван от ангела с облаците и принца с черепа в ръка, мърморещ под носа си: Бедни ми Йорик! Бедни ми Йорик…

ЧОВЕКЪТ БЕЗ ЛИЦЕ

          Той няма лице. Изгубил го е, но не знае кога и къде – дали като ученик, или още по-рано – като дете в семейство на родители без лица…

          Това обаче никак не го смущава, дори напротив – чувства се спокоен и защитен. Защото той живее сред хора без лица, в един град без лице, в една страна без лице…

          Той е спокоен и защитен! Защото е виждал как се отнасят с различните – с онези, които имат лице, за които твърдят, че развращават обществото, че подтикват към анархия и бунт, и в най-добрия случай ги обявяват за луди.

          Човекът без лице е нормален, обикновен човек, като повечето хора – стриктно спазва нормите на обществото и напълно е в синхрон с потребностите му. И той изживява покорно своя безличен живот.

 МЪЖЪТ С РЕНТГЕНОВ ПОГЛЕД

          Един мъж имал рентгенов поглед. Той виждал невидимото. Но не в смисъл на нещо духовно, не видения на безплътни същности и същества… Той виждал материята, скрита за обикновеното зрение, за простото око, виждал материята зад материята, виждал така, както рентгенът фиксира образи, обгърнати с външна обвивка. Той например виждал ясно зародиша в утробата на бъдещата майка, виждал как пътува сокът на дървото от корена до цъфналата му корона, а в детските зеници виждал полета на птиците… И седнал на брега той наблюдавал флората и фауната на дъното на океана.

          Но тази негова способност се превърнала в проклятие… Хиляди, милиони образи и най-малки детайли го обсебили така, че той потънал и заживял единствено в материята. Тогава мъжът с рентгенов поглед престанал да чувства, да се вълнува и впечатлява от каквото и да било, нямал вече никакви желания, никакви мечти, нямал колебания, нямал съмнения, нищо не можело да го трогне или разтревожи…

          Така се появил на света първият, и единствен по рода си, жив рентгенов апарат.

СПИРКА

          Н. беше млад, 28-годишен мъж, последна година студент в Университета. В една пролетна вечер той стоеше на спирката на трамвай № 20, където имаше среща със своята годеница… Трамваят пристигна, но годеницата му я нямаше… Вратите на трамвая се затвориха и преди да потегли отново, Н. видя изведнъж познат силует, седнал до прозореца в трамвая… Човекът се обърна с лице към него – беше старец беловлас и белобрад, полупрегърбен, с уморено изражение и втренчен поглед… Тогава Н. с огромна изненада разпозна в този старец самия себе си, виждайки се след много години. Сякаш трамваят бе някаква машина на времето, която на спирката на настоящето за миг му показа какъв щеше да бъде след около 50 години… После потегли към следващата спирка, към следващите спирки и години от неговото бъдеще…

          Всичко това си спомни внезапно 78-годишният Н. в една пролетна вечер, докато пътуваше с трамвай № 20, когато на една до болка позната му спирка той за миг видя през прозореца отвън да стои млад мъж, в когото с огромна изненада разпозна самия себе си като студент, очакващ преди 50 години своята годеница… Вратите се затвориха, трамваят потегли отново, а спирката с фигурата на младежа се изгуби в далечината на миналото.

МЕТАМОРФОЗА

           Един ден Я. установи, че е съвсем незабележим за любимите си хора – жена му го подминаваше, синът му гледаше през него, без да го вижда, сякаш е прозрачен, дъщеря му се блъсна в него няколко пъти, но като че ли минаваше през въздуха, без да реагира…

          Я. излезе от дома си огорчен, но на стълбището се случи същото – съседите минаваха безмълвно покрай него, никой не го заговаряше, не го поглеждаше, дори клюкарката от шестия етаж не го спря, за да го разпитва (както винаги) за какво ли не…

          И изведнъж Я. видя на входната врата да виси неговият собствен некролог…

Текстовете са от книгата на Роман Кисьов „Насън и наяве“, кратки истории с рисунки от автора
Издателство „Ерго“, София, 2021
Рецензенти: Марин Бодаков и Петър Чухов
Редактор: Мартин Христов
Художник: Роман Кисьов

Изданието е осъществено с подкрепата на Министерството на културата.

Публикацията се осъществява със съдействието на автора и издателството.

За книгата

За мен фокусът в „Насън и наяве“ е тъкмо съюзът „и“. Той е широката ничия земя между старозаветното и новозаветното, между приказното и съвременното, между митическото и достоверното. И, разбира се, тук Бог всъщност е творчеството, радостта и тегобата на артистичната мисия, нейната самота и доблест. И понеже сънищата размиват реалността, бих отбелязал още една юнгианска емблема – Сянката. У Роман тя е от думи. Или кървѝ. Изобщо, тук винаги имаме някакво напрежение между противоположности, което стихотворението в проза не снема, камо ли да избира едната страна. Дори авторът да е посочил или подсказал какво лично той избира, напрежението е загадка, която расте.

 Марин Бодаков

За автора                                                                                                                                                 

Роман Кисьов е роден през 1962 г. в Казанлък, но е отраснал в Русе. Живее и твори в София. Поет, преводач на поезия, художник. Завършил е Художествената гимназия в Казанлък и живопис в Националната художествена академия в София. Включен е в български и чужди поетически антологии. Негови стихотворения са преведени на 22 езика в света. Лауреат е на Националната награда за поезия на ДИ „Христо Г. Данов“, Пловдив, през 1995 г. (за стихосбирката „Вратите на рая“), на наградата за култура и изкуство „Сексагинта Приста“, Русе (1995) и „Литературен Дедал“, Скопие (2014). Почетен член на Съюза на писателите на Армения и член на международния редакционен съвет на многоезичното списание за европейска и азиатска поезия, поетическа култура и духовност „KADO“.

 Автор е на стихосбирките: „Вратите на рая“ (1995), „Сянката на полета“ (2000), „Пилигрим на Светлината“ (2003), „Криптус“ (2004, 2007), „Гласове“ (2009), „Градината на тайните“ (2014), „Яйца на феникс“ (2014), „Мистичната роза“ (избрани стихотворения, 2016), както и на книгата с кратки истории „Насън и наяве“ (2021);

 Поетически книги на други езици: „Hodočasnik svjetla“ („Пилигрим на Светлината“, на хърватски, Загреб, Хърватия, 2008), „Словото Пастир“ (Скопие, Р Северна Македония, 2010), „কবিতা,“ („Стихотворения“, на бенгалски, издание на Световния поетичен фестивал в Калкута, Индия, 2013), „ՀԱՄԲԱՐՁՈՒՄ. Възнесение. Вознесение“, триезична  – на арменски, български и руски (Степанакерт, Нагорни Карабах, 2014), „Lumea cuvintelor“ („Светът на думите“, на румънски, Яш, Румъния, 2014), „Jajца од феникс“, е-книга (Скопие, РС Македония, 2016), „Мистичната роза“ (Битоля, РС Македония, 2019).

• Роман Кисьов в Диаскоп

© Христина Мирчева

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.