Татяна Явашева: "Вятър повява узрелите плодове на желанията"

„Дълбая в пространството на бялото платно, тъй както баща ми дълбаеше
земята – за да изровя слънцето“. За тези думи на художника Димитър
Казаков-Нерон се сещам, когато и аз започна да дълбая върху белия лист на
думите, за да запаля с тях слънцето.

Също като рисунката някои стихотворения стават на един дъх, а други
очакват да ги дълбаеш, да сменяш думи, образи, внушения. Една дума само -
и картината вече не е същата. Тя грейва или се намръщва, стои
неестествено, накуцва, намига или внезапният размисъл пристига. Играта с
думите продължава, докато накрая спрат да ти се изплъзват и зазвучат като
симфония. С тези мисли за раждането на стихотворенията долита и краткият
отговор за какво всъщност е цялата тази работа:
Търся не римата, а незримата същност 
на нещата, в които се крият чудесата…

Татяна Явашева



Днес

УТРЕ УТРЕ УТРЕ …
От толкова много УТРЕ
ДНЕС забързва крачка
Обръща се дори наопаки
за да се изниже по-бързо
от запазеното си място
ДНЕС предпочита да се
престори на някое УТРЕ
но днес вече е късно

ДНЕС крепи реалността
УТРЕ с постоянство подкопава
границите на вечността


Впряг

Събуждам се и през пролуките на
миглите нахлува денят
Живият живот хвърля отражения
С неясна яснота за предстоящото
спускам крак във впряга на всекидневието
И го пришпорвам с камшика на намеренията
Краката на моя дървен кон изскърцват
Но после се чува само напевният ритъм
на тракащите по пътя на делника подкови
и пръхтенето на живия товар

Учестено подскачат краката докато
животът неусетно ни се изплъзва...


Дървото на желанията

Един ден вятърът
ще повява клоните
с узрелите плодове
на моите желания

Един ден вятърът
ще повява клоните
с узрелите плодове

Един ден вятърът
ще повява клоните

Един ден вятърът
ще повява

Един ден

Един
.


 Илюстрация: ©Георги Чепилев 



Фото: ©Татяна Явашева

Татяна Явашева

Татяна Явашева е поет и журналист. Има издадени три стихосбирки - „По ръба на чадъра” (1997), „Смеха на огледалото” (1999) и „Чуй тишината” (2017). Готова за печат е и следващата й поетична книга. Носител е на литературни награди, сред които откроява първите две - от ежегодния конкурс за млади автори на издателство „Христо Г. Данов” (1996) и от литературния конкурс „Южна пролет” (1998). Сега е редактор в сп. „Икономика“, била е отговорен редактор в сп. ТЕМА, специален кореспондент на сп. BusinessWeek, работила е на различни позиции във в. ПАРИ. Член е на Клуба на поетите журналисти към Поетично ателие „Владимир Башев”, както и на Съюза на българските журналисти. Част е от Обществото на литературния кабинет „Димчо Дебелянов“ и е член на неговия Управителен съвет.

Нейна поезия е печатана в широк кръг литературни издания и сайтове за литература, звучи и в предавания по БНР, БНТ и други електронни медии. Участва в трите поетични антологии на Клуба на журналистите поети към Поетично ателие „Владимир Башев“ в София - "Време за кактуси"(2003), "Време за камъни" (2013) и „Тринайсет“ (2019), като е редактор на последната от тях.  Присъства и в CD Антологията „Дигитална креативност – среща на поколенията“ (2020), която Обществото „Димчо Дебелянов“ издаде. Участва и организира литературни четения, в които си дават среща поезията и музиката.

 


Татяна Явашева в Диаскоп

© Христина Мирчева

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.