Валентина Антонов: "90 Хроники за щастие"

90 Хроники на щастието – Що е то?

Щастието е сбор от прости навици, които всеки може да развие в ежедневието, независимо по какъв път е поел.

Чрез силите на положителното мислене, законите на привличане, себеопознаване и познание, усъвършенстване, благодарност, осъзнатост и увереност, всеки от нас би могъл да усвоява изкуството да бъде щастлив, успешен и деен – ден след ден, страница след страница.

Усвоявайки нови знания и умения, ние засилваме своето себеуважение и усещане за създаване на по-добра версия на самите нас. Има много начини да учим нови неща, не само чрез стандартните методи. Да, промяната, новото в живота ни държи любопитни и поддържа копнежа ни да се развиваме. Следователно създаването на възможности за постижения и израстване е стъпка в правилната посока за изграждането на по-добър живот.

Накратко, докато четете и впоследствие използвате моят дневник „90 ХРОНИКИ ЗА ЩАСТИЕ“, вие ще бъдете насърчавани в следното:

• Обосновавате своите цели и мечти, които съответстват на това, което сте наистина, така че да се чувствате пълноценни. Осъществяването им предстои да съгради нов етап от вашия живот.
• Записвате своите идеи, които искате да реализирате, плановете за действие и необходимите инструменти.
• Научавате повече за себе си. Това, което ви прави щастливи в ежедневието.
• Осъзнавате промените, които искате да настъпят в живота ви.
• Разбирате как да възвърнете радостта от живота, развивайки своя позитивизъм.
• Освобождавате съзнанието си от мисли като контрол, страх и притеснение.
• Усещате вътрешната сила, която ви води напред.
• Започвате всеки ден с вяра, надежда, благодарност и любов.
• Обичате повече себе си.
• Оценявате своите качества и недостатъци поравно.
• Усъвършенствате себе си.
• Опознавате своята същност.
• Живеете вдъхновени и щастливи.

 

Само как звучи... „Живеете вдъхновени и щастливи!“. Имам нужда от такива изразни средства, за да ви представя нещо много просто и много нагледно. Има значение как се чувствате сутрин. Как ще се събудите. Как ще поздравите и прегърнете любимите хора (ако сте семеен човек). Как ще изпиете първата чаша кафе или чай за деня. Дали ще вземете душ за ободряване, какво внимание ще си обърнете за лично удоволствие и каква оценка ще си дадете в огледалото преди да излезете от уютния си дом. Настроението ви и вътрешното ви усещане. Това са важни стъпки за всяко начало.

Да си човек, е...

... да имаш тяло, за което да се грижиш. Независимо дали ни харесва или не, то е единственото, което ще имаме в този Живот.

... да учиш уроци. Учим се всеки ден. Никоя друга диплома не може да се сравнява с тази от Живота.

... да осъзнаеш, че няма грешки, има само избори. Развитието е дългосрочен процес, когато имаме свободата да експериментираме в Живота. Всеки опит, избор и действие са стъпки към постигане на желаното.

... да приемеш, че всичко се връща под една или друга форма, докато научим необходимия за нас урок

... да осъзнаеш, че осъзнаването/научаването на урока не разрешава всичко. Важно е да съумяваме да прилагаме науче- ното.

... да знаеш, че няма „добро“ и/или „зло“, „по-хубаво“ и/или „по-лошо“. Днешното тук и сега е различно от утрешното, съответно с всеки следващ ден фокусът се видоизменя, възприятията се променят.

... да приветстваш промяната като константна форма на развитие. Тя винаги е в наша полза.

... да съумяваш да виждаш себе си в другите. Как бихме могли да харесваме или не определена черта на ближния, ако тя не рефлектира върху нас, ако тя не е част от нас. Тогава е редно да поставяме и себе си под въпрос.

... да си личният си житейски архитект. Никой друг освен нас не би могъл да направи живота ни такъв, какъвто го искаме.

... да търсим истината вътре в нас, където са заложени всички отговори на въпросите, които си задаваме ежедневно. Необходимо е само да се вгледаме, вслушаме и да се доверим на вътрешния си глас.

 

Освободете се от чувството за дълг. Отърсете се от мислите,
че всичко трябва да бъде на всяка цена, и
се отдайте на Живота
и неговите безкрайни възможности.

 

Трябва означава натиск! Замисляте ли се колко често използвате „трябва“ в разговор или наум, докато пресмятате какво сте свършили и какво ви остава за деня? Това пусто „трябва“ си има цена. Спокойствие!

Искам, ще направя, ще бъде хубаво да... – звучи малко по-личен и осъзнат избор за мен, а за вас?

Началото на края

Водени от силното си чувство за естетика, се превръщаме в затворници на собствените си представи за идеал.

Всеки ден правим еднообразни неща, виждаме се с познати лица и всеки път си казваме, че ще са тук на следващия ден. Да, живеем си, загрижени за ежедневните битовизми, пренебрегвайки онези, които са до нас. Ала ни се случва рано сутрин да се поздравим с леко помахване преди да продължим с ангажиментите си... споделяме миг с любимия човек, а в следващия момент дългът ни придърпва към себе си. За жалост, мислим се за безсмъртни. Уви, повечето от нас забравят да живеят в настоящето и смятат даровете от живота за даденост... но рано или късно, един по един, те могат да ни бъдат отнети, преди да имаме време да им се насладим.

Стоп!

Огледайте се около себе си. Животът си минава, времето лети, а ние къде сме? Спрете с това профучаване. Оставете се на мира. Спрете се за малко. Животът е тук и сега. Отпуснете се поне за миг. Отворете очите си за съзнателно и пълноценно преживяване.

А сега излезте навън, освободете съзнанието си и оставете тялото ви да води.

Вървете, заминавайте натам, накъдето сте привлечени, без да търсите обяснение, без да мислите, че ще се изгубите... Дишайте.

Какво виждате?

Тълкуване на БЪРНАУТ

През последните години все повече се говори за ПРЕГАРЯНЕТО или така наречения БЪРНАУТ (превод от англ. burn out), официално приет като синдром на професионално, емоционално и личностно прегаряне и въведен като медицинска диагноза. Световната здравна организация (СЗО) го определя като „състояние на физическо или емоционално изтощение... пълна липса на мотивация, която обикновено е в резултат на продължаващ стрес или чувство на неудовлетвореност“.

Бърнаут е състояние на емоционално, физическо и психическо изтощение, причинено от силен и продължителен във времето стрес. Ако в ежедневието си сте подложени на постоянен стрес, ако изпитвате постоянно съмнения в успеха на делата си, чувствате се изтощени и в невъзможност да изпълнявате дори елементарни неща, то вие сте на прага на прегарянето.

Първите и най-осезаеми симптоми са липсата на енергия за каквато и да било дейност.

• Безпомощност.
• Силно чувство на неудовлетвореност.
• Постоянна умора.
• Чести болки в областта на главата.
• Липса на апетит.
• Сваляне на килограми или напълняване, без да има видими причини за това.
• Нервни изблици.
• Депресивно състояние.
• При жените могат да се появят проблеми с месечния цикъл, инфекции на пикочните пътища и половите органи.
• Хормонален дисбаланс.

 

Повечето от нас свързват БЪРНАУТ или ПРЕГАРЯНЕТО предимно с работата. Да, често служебните ни ангажименти и отговорности са определящ фактор за такъв физически, емоционален и психически срив. НО много други допълнителни причини могат да утежнят тежкото ни състояние – личностни връзки или липсата на такива, разбиране от страна на семейството, приятелите, колегите, случайно навързани обстоятелства и събития. ПРЕГАРЯНЕТО не се случва от раз. Напрежението и умората се натрупват във времето, докато един ден не се почувствате тотално изцедени.

Работата... Няма нищо по-хубаво от това да работите желаната професия. Но идва момент, когато започвате да изпитвате постоянно неудовлетворение. Дали защото професионалното ви развитие е в застой, дали недоволство от възнаграждение, утежняващи фактори като неразбирателство с колеги, началници, клиенти. Ако сте в сфера, в която се изисква ежедневна комуникация с много хора, много отговорности, кратки срокове, непрестанни ангажименти, които все повече ограничават личното ви време и пространство, а вие си казвате: „само днес, само тази седмица, още малко... да мине и този път...“. И един ден всичко онова, което ви е правело щастлив, успешен, удовлетворен... се е изпарило. Чувствате празнота, болка и ужасна умора. Не можете да станете, не искате да се погледнете в огледалото, защото не познавате този човек. Усмивката ви е измъчена, очите ви са сухи, забелязвате бръчки, побелели коси, чувствате се грозни, уморе- ни от всичко и всички. Искате да легнете, не можете да стоите на краката си. Телефонът звънва и не искате да отговаряте. Искате да го изхвърлите. „Не мога. Трябва...“ и продължавате, докато един ден... вече действително не можете.

Да оставим за момент работната среда и да обърнем внимание върху личните фактори.

Важно е да знаете, че в такова състояние човек е абсолютно изтощен, изгубен до степен на физическа и мисловна немощ. Обичайна реплика или случка могат да бъдат приети като упрек. Ако този човек е в семейни отношения или двойка, и отсреща не получава разбиране, подкрепа и помощ, неговото състояние ще се влошава ежеминутно. Всеки допълнителен стрес под формата на обикновена кавга или скандал ще провокира нов срив в и без това крехкото му душевно състояние.

Ако има деца в семейството, става още по-страшно. Той или тя се разкъсва между самообвиненията, че не може нищо като хората. Отговорностите тежат. Зверска умора, която ни прави сприхави и крещим при най-малката беля на детето или децата край нас. Последвани от ужаса „аз съм лош родител“. Невъзможността да бъдем онзи добър и усмихнат човек, който сме били. Как да сложим край на това състояние?

Ако сте необвързани, възможностите пред вас са да потърсите упора сред близките или сред приятелския си кръг. Дали родителите и близките ви са тези, които могат да ви разберат и подкрепят в такъв момент? Отговорът не винаги е положителен. Често нашият личностен погром е приеман като неуспех за родителите ни. И за да не го позволят, те отричат, затваряйки очи, като се надяват да се размине от само себе си. А ние затъваме все повече и повече. Родителят, който застава зад детето си, независимо от годините, положението, собствените си разбирания и ценности, този родител е пример за нещо хубаво. Онзи тих, но сигурен уют, където ще срещнете прегръдка, разбиране, подкрепа и обич, от които се нуждаете, за да възстановите вътрешния си мир и да се успокоите.

С тези си думи не целя да предизвикам натиск или да провокирам вашите семейства да се чувстват виновни, ако не са направили или не направят нещо, за което сте ги помолили или търсите в настоящия момент за помощ. Хората сме много различни и малко или много възприемаме по различен начин своите отговорности към децата си, към тяхната съдба. Но истината е, че една майчина или бащина милувка в тежък момент могат да помогнат в пъти повече от отказ или нежелание за такова действие. Същото е със сетрата, брата, лелята, чичото, бабата, дядото... да не изреждам нататък, разбирате какво имам предвид. Може да нямаме най-страхотните майка и баща, но насреща винаги да бъде някой друг от родата.

С израстване си се променяме и се случва да се дистанцираме волно или неволно от семейството си. В периода на отричане, който всеки от нас преживява в процеса на съзряване, има значение как и с кого сме го преживели и преодолели. Никой никога няма да замени майката и бащата. Но някъде там ни чака някой, който може да ни научи да получаваме и да отдаваме любов.

А колкото до приятелите? Благословен е този, който може да се похвали, че има поне един голям, истински и верен приятел! В това отношение аз съм богат човек. Срещам любов и разбиране на неочаквани места дори и за мен.

Какво се случва с тялото ни?

Преживявайки БЪРНАУТ, първосигнално ще пострада физическото здравословно състояние. Мозъкът изпраща сигнали, че нещо страшно се случва и тялото ви започва постепенно да отказва или да се запасява – храна, сън, социални умения, трудоспособност, външен вид, депресия. Обичайно веселият човек се затваря, спира да се храни или напълнява драстично, под очите му се забелязват все по-силни и все по-често сенки. Станал е свръхчувствителен, избухва в ридания, извинения, трепери, говори, без сам да може да се спре. Самообвинява се или отправя обвинения.

Загубите ли дух, тялото ви изпада в безтегловност. Страдате от всеки възможен вирус, защото имунитетът ви е отслабен вследствие на психическото ви изтощение. Появяват се хормонални проблеми, особено при жените. Липсва всякакво желание за секс. Интимността или я правите по навик, може дори да ви дразни. Искате да спите, а не можете. Безсънието води до допълнително изтощение. Мозъкът ви до такава степен е прегрял, че не позволява на тялото да заспи, за да не би да не се събуди после. Звучи елементарно, уви, толкова много сме го тормозили това наше тяло, че то се опитва всячески да се спаси.

Нормално е да си зададете въпрос – лекарствата няма ли да помогнат в такова състояние?

Държа да подчертая, че аз не съм лекар! Има достатъчно специалисти, които могат да ви посъветват, да назначат изследвания и съответно лечение. Хубаво е всеки от нас да си прави периодично изследвания и профилактика.

Мога единствено да споделя, че прием на антидепресанти, сънотворни и всякакъв вид успокоителни не е решение на състоянието, в което се намирате. Временно може и да ви успокоят, но ако търсите осъзнато и дълготрайно промяната и спокойствието в живота си, време е да наблегнете върху моето предложение за „90 ХРОНИКИ ЗА ЩАСТИЕ“. Защото го преживях! Оцелях! И продължавам напред!

 

Откъс от книгата на Валентина Антонов "90 хроники за щастие"
Изд. Екрие, 2021
Предпечат и оформление: Галя Петрова
Редактор: Галина Попова
Цена: 15 лв.

 

Публикацията се осъществява със съдействието на автора и издателството.

 

Валентина Антонов и "90 хроники за щастие" в НОВИ КНИГИ

 

---

 

© Христина Мирчева

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.