НОВИ КНИГИ: Валентина Антонов и "90 Хроники за щастие"

Пожелавам всеки един от нас да следва мечтите си, създавайки си полезни навици и умения да овладяваме и прилагаме ежедневно изкуството да живеем пълноценно, осъзнато, истински!

От Автора

За книгата

Накратко

Да правиш това, което искаш, е Свобода. Да обичаш това, което правиш, е Щастие.

Подвластни сме на ритъм и ежедневие, които често приемаме като нещо нормално и най-простичко изпълняваме ден за ден, от сутрин до вечер, мечтаейки за почивните дни, а за някои от нас ‒ само часове. През последните 10 ‒ 20 години сякаш всичко се преобърна. Имаме повече свобода на действие и движение, но и повече отговорности. По-голяма възможност за намиране и получаване на отлично заплащане, но с нея идват повече ангажименти, работа и по-малко лично време. Не ходим, а сякаш бягаме. Преминаваме през дните от седмицата лавинообразно. Личното ни пространство и специални моменти само за нас, тук и сега, оставяме все по-назад и по-надалеч. За по-спокойни вре- мена или когато натрупаме достатъчно капитал (така си обещаваме), а такива сякаш не идват.

Тази книга има много цели. Една от тях е да разкажа какво преживях и ако мога, ако ми позволите, да ви покажа какво не трябва да правите със себе си. Искам и пиша до всеки един от вас – ПОМНЕТЕ, че винаги имаме избор! Дали ще стоим осем часа в офиса или двайсет и четири, дали ще се виждаме с приятели по-често, дали ще обръщаме повече внимание и ще прекарваме повече време с близките си. Изборът е наше право. Грешките, които правим, са част от избран път, по който сме поели. Радостите също. Не се изживявам като ваш гуру, не искам и не мога да бъда такъв. Приканвам ви най-сърдечно просто да се вгледате в себе си, в действията си, в ежедневието си, във вашите думи и дела! Винаги имаме избор! От нас зависи накъде ще продължим. Този избор ни дава определена свобода и отговорности. Важно е да не губим онова жизнено вътрешно усещане, което ни прави щастливи, осъзнато спокойни и доволни от ежедневните предизвикателства, наученото и спечелените битки.

„90 ХРОНИКИ ЗА ЩАСТИЕ“ е за всеки читател, който познава стрес, умора, физическо и психическо изтощение, силно неудовлетворение от случващото се в настоящия момент. Нежеланието за започване на нов ден бавно е преминало границата в емоционално и физическо отвращение, дори омраза към работата, ежедневието, сутрешното кафе, храната, излизането навън. Сами сте избрали самоизолацията, защото всеки и всичко приемат облика на дразнител.

Време е да кажете „СТОП!“. Неслучайно държите тази книга в ръце. Не мога да ви уверя, че тя е панацея на вашето състояние и ще ви даде нужните отговори. За мен е личен разказ за изживян път, по който преминах. Бях на косъм от смъртта. Едва оцелях физически. Бях смачкана душевно. И там, на болничното легло, осъзнах... имам един последен шанс да се вдигна на крака или край на всичко!

Понякога трудно можем да си представим каква сила се крие в нас, докато не я опишем черно на бяло. Ако съществува щастие, за мен то е скрито някъде в гънките, вените, преминава с кръвта през тялото, крие се близо до сърцето, застава до устните ни и се разтегля в красива усмивка и игриво пламъче в очите. Щастието е в Духа ни. Да ценим всяка секунда. Времето, Природата, Живота, хората, да ценим самия себе си.

Необходимо е само да го освободим, давайки му глас чрез ежедневни хроники за нас самите и заобикалящия ни свят. Хроники – да! Защото написаното оставя отпечатък за изминал живот. Ние сме били тук, на тази Земя. Съществували сме!

Защо „90 ХРОНИКИ НА ЩАСТИЕТО“?

Без тайни. Щастието е въпрос на личен избор. А вие сте го направили, защото вече държите моята книга в ръце. Готови сте да промените живота си с „90 ХРОНИКИ ЗА ЩАСТИЕ“. Може да не го осъзнаете веднага, но тази книга ще ви докосне и ще помните занапред.

Днес е първият ден от вашия нов Живот. Да бъде той пълноценен и прекрасен!

За автора

Името ми е Валентина АНТОНОВ и първоначално създадох тази книга с идеята да бъде дневник за щастието – с мисъл за всички нас: преживелите, оцелелите, преживяващите и тези, които са на път да се сблъскат с бърнаут. И за околните, които живеят край нас, с нас, и се чудят дали и как да ни помогнат. И за онези, които си повтарят наум или на глас колко слаби и безпомощни сме, накратко неудачници. (Помислих си лоша дума, но искам да бъда по-добра от това.) Да съдиш някого по това какво имаш, кой си в настоящия момент, кой стои зад теб, как изглеждаш и как изглежда той/тя в твоите очи е признак на огромна празнина, липса на човечност и ограничение. Особено когато не познаваш човека пред теб.

Впоследствие издателят ми реши да направим първо книга, в която ще излея сърцето си, ще представя бърнаут като явление и диагноза, след което ще разкажа преживяното. Защо? Защото искам да стигне до колкото се може повече хора. А това включва и библиотеките. За да влезе моята книга в един библиотечен фонд, в нея не трябва да има страници за попълване. Разбираемо условие предвид многократната употреба. Звучи грубо, но е простичък факт, който споделям предварително, за да разберете замисъла. Предстои впоследствие да излезе и дневник за попълване. Да, зная. И вие сте виждали на книжния пазар различни варианти от работни тефтери до всякакви видове дневници.

Едва ли превъзхожда останалите по оформление, красота и удобство. Знам какво ще има в него: подготвила съм го и го използвам ежедневно от онзи специален ден, когато избрах да оживея и да живея в пълния смисъл на думата. Може първосигнално да решите, че съм от типа изключително позитивни личности или че винаги съм била и съм неизменно радостна и усмихната, уверена и непоколебима. Та нали аз съм авторът на свещената книга, която държите в ръцете си и ще прелиствате за в бъдеще.

Е, най-откровено казвам, че не съм. Ни най-малко! Всъщност по-голямата част от съзнателния си живот на активна и независима жена бе изпълнена с множество предизвикателства, разочарования, напрежение, самодисциплина, без да забравям самоопознаването и постоянното желание за развитие. Обзета от амбицията да успея в професионалния си живот, на практика забравих да живея. И въпреки успехите, които постигнах, въпреки силното си чувство за справедливост, усещах, че нещо не е както трябва.

Винаги ще помня това време на оцеляване, което и до ден днешен казвам, че е минало като насън. Преследването на страхотна и успешна кариера, делови задачи и ангажименти изпълваха дните... и нощите ми. До такава степен обичах професията си, че дори личните срещи ги съвместявах със сферата на дейност, така че по всяко време да бъда наясно с всичко и с всички. Тогава осъзнах, че съзнанието ни е програмирано да отчита по-лесно отрицателните импулси, отколкото положителните. Ерго, необходимо е време, за да препрограмираме ума си така, че да „забелязва и запаметява“ хубавите неща в Живота.

В тази връзка ще споделя една теория. Отнася се до определени моменти в ежедневието ни, наричам ги явления. Показателни явления, които просветват като сигнал. Силно, рязко, изведнъж. Понякога ни заслепяват, а в други случаи ни отварят очите. Всяко едно от тях се проявява с такава сила, че може да промени напълно житейския ни път, обръщайки го на 180 градуса. Събрани заедно, определят нашата индивидуалност. Ние сме сбор на всичко, което ни се случва в живота – редом с хората, пресекли нашето битие. Такива срещи съставят житейската ни история.

Готови ли сте да научите всичко за себе си? Това, което сте постигнали или това, което предстои да усъвършенствате? Да?! Чудесно! Преди да започнете, необходимо е да обобщя как да усвоим изкуството да си водим дневник, както и неговите ползи.

***

Разпознах отрано писателят в мен. Едва на четири години, си спомням как наблюдавах баща си да работи на пишещата машина. Пръстите му се плъзгаха интензивно по клавиатурата, а мелодията от ударите по клавишите още звучи в съзнанието ми... Въпреки крехката си възраст, разбрах, че словото е моето призвание, писането е моята дарба, а думите са моето богатство.

Оттогава почерням белите листове със спомени, впечатления, преживявания. Още ги пазя. Днес, когато ги разлиствам, осъзнавам как (не)съзнателно съм знаела какво богатство са. В интерес на истината (давате ли си сметка колко често чувате и използвате този израз? Междувпрочем истината няма интереси ;), прелистването на тези прилежно изписани тетрадки, обогатени със снимки, хербарии и всякакви допълнителни елементи, предизвикваше у мен заря от приятни емоции, които и днес изпълват душата ми с благодарност. Признателност към всичко и всички. Благодарност, която ми дава сили, избистря ума и ме води напред. Дали тя е динамото, което ни кара да прогледнем и да видим реалността под друг ъгъл, вие как мислите?

Освен всички познати ползи, воденето на ежедневни и редовни записки спомага да помним всичко, което не трябва да забравяме: нашето минало, настояще и бъдеще, нашата индивидуалност и не на последно място – мисията ни на този свят.

Успехът е силата да продължаваш напред дори в най-трудните моменти. Всеки има своя метод в Живота, ала това, което мисля и вярвам е, че силата извира от нас. Ние сме тези, които ще променят света. Е, поне своя, нали!? В крайна сметка, няма значение в какъв свят живеем, а какъв свят живее в нас!

През последните години непрекъснато се занимаваме с близкото минало. Говорим за неговите позитиви и негативи, водим панически битки с настоящето и заобикалящия ни свят.

Разделяме се и се събираме със себе си, със своите близки, със съседи, с познати и непознати.

Тези раздели ни напомнят, че това, което реално правим с живота си е една минимална част от всичко, което можем да постигнем, така че историята ни да бъде изпълнена с блясък и красота, мир, спокойствие и наслада от любовта. В шеметния ритъм – като този на живота, който водим и в който невинаги има време за четене, ни е трудно да си представим, че ще имаме възможността да водим дневник. Да и не.

Необходими се няколко минути дневно, за да направим ежеднeвието ни приятно, разнообразявайки го с вдъхновяващи моменти на щастие. Нашето щастие. Нашият щастлив Живот.

Да го погледнем под друг ъгъл, който, убедена съм, ще говори на всички. Воденето на дневник е вид инвестиция, безценен влог в нас самите, чийто рандеман е висок, неоценим.

Затова, да имаме личен дневник, в който да вписваме редовно своите мисли и идеи, е от голямо значение. На пръв поглед детско, но дори да е така, воденето на хроники крие множество позитиви, позволяващи ни да освободим съзнанието си от натоварващи ни мисли, данни, идеи, емоции и още толкова. То ни позволява да визуализираме и осъзнаем своето минало, настояще и евентуално бъдеще.

Откакто се помня, водя дневници. Признавам, че имаше период, когато бях изоставила тази практика под влиянието на професионалното си надграждане и изкачване на кариерната стълбица. Ала в живота трудно можем да избягаме от себе си, независимо къде сме и с какво се занимаваме.

С времето осъзнах, че дневниците ми са повече от пазители на моята история, моето минало, спомени и преживявания. Те бяха повече от обикновени тефтери, в които записвах личните и професионалните активности. Те бяха и са основата на моя живот. Съдържат семената на моето себеопознаване, реализация и осъзнаване. От друга страна, са и забавни. С тях винаги можем да споделяме всичко, без притеснение или срам.

Дни на... 
Щастие 
Оптимизъм 
Грижливост 
Благодарност
Усъвършенстване

Откъс от книгата в Диаскоп

© Христина Мирчева

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.