Владимир Холан (1905 – 1980): Поезия II

Превод от чешки: Жоржета Чолакова 



КРАЙ?

Есен… Навярно последна
с последната ябълка от дървото 
          на познанието…
Ето, дошъл е моментът, когато не можем да чакаме 
цветовете да станат по-ярки, докато изсъхне
     картината…
Ето, дошъл е моментът, когато и пустош, и суша 
в светлината, която не топли,
и сякаш за последно
унищожават престъпност, порок и живот…

Всичко това става видимо върху зида 
с цветя от нитрат, на зида,
преди да се срине, докато има тук никой…

(Петелът за Асклепий, 1970)



СНЯГ

Сняг заваля в полунощ. И е, бога ми, вярно, 
че най-доброто място е кухнята,
дори да е кухнята на безсънието.
Там си на топло, нещо си сготвяш, сипваш си вино 
и през прозореца гледаш към съкровената вечност.
Какво от това, че те мъчи въпросът дали животът и смъртта 
са само точки,
щом все пак животът не е права линия.
Какво, като взираш очи в календара 
и се терзаеш какъв е залогът в играта. 
И какво, като си признаваш,
че не можеш да купиш пантофки за Саския.
И защо ли да се ласкаеш,
че страдаш повече от всеки друг.

Дори да няма на земята тишина, 
снегът я вече изсънува.
Сам си. С възможно най-малко жестове. Нищо на показ.

(Болка, 1965)

Уводният текст и стихотворенията са публикувани в сп. "Славянски диалози", XV, 2018, кн. 21.

Фото: iDNES.cz

Владимир Холан в Диаскоп

Жоржета Чолакова в Диаскоп

© Христина Мирчева

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.