Амелия Личева: "Утре е най-спорната категория" - "Потребност от рециклиране"
15.04.2022
Това е стихосбирка, от която може да те хване ток. Защото Амелия Личева е стигнала до място необятно и непознато до този миг, за чието съществуване човек не смее да помисли дори, какво ли остава да заживее в него, да наблюдава света и да го разказва оттам. Под хирургическия поетичен разрез на съвременността протичат като струйки кръв човешката крехкост и нежност.
Теодора Димова
Историкът
Архивите чете,
във думите на всичките свидетели се взира,
очи не му останаха,
но снимките от край до край преброжда,
дори и картичките не пропуска да прегледа,
а не знае,
че миналото само в гласовете се обажда,
когато сходен тропот разпознае
от токче по паветата или ботуш, от конски тръс,
от релса потреперваща при тръгването на трамвая,
от удар по асфалт, от гуми и спирачки,
от плач или от крясък, от воя на сирена,
от уличните гласове и тишината на нощта...
звучи, къркори, трополи, трещи –
това е неговият морз,
емоция единствена,
която обещава
историята да остане жива.
Зад маската
Зад тримата индийци, палячото и мечката,
които своя майсторлък
показват по площадите
във центъра на всеки град голям
зад очите ококорени и зад широките усмивки
с червило изрисувани и за целувка зейнали
деца и възрастни тълпят се
и не роптаят,
когато ръце за снимка уж протягат
а всъщност за пари
се борят предрешените.
Защото – знаят те –
това е занаятът им и препитанието,
но избор слънчев са направили
и няма срам, и няма студ, и няма страх.
Ала защо все по-често позволяват
на маски странни, бели като сън,
обхванат от амнезия,
или пък черни, като души във траур,
посипани с прашец сребрист
да взимат от пространството им
и да ги изместват.
Коси размятат те, играят на апаши,
въпрос на време е децата и при тях да спрат
и да започнат да се питат
за пола на смъртта и как така
големите ѝ позволяват
любовните си трикове да разиграва
по места, родени за живот.
От цикъла "Изваян от любов, завинаги нащърбен"
***
Толкова неща, които си казахме, че ще направим,
останаха бездомни,
че сега е пълно с привидения
От цикъла "Утре е най-спорната категория"
Лондон
Очакваш от кралския, от имперския град
да те похлупи и затисне
със своята старинна величавост,
за да се усетиш малък и нищожен,
роден сякаш без минало.
Градът обаче те заразява с бъдеще –
небостъргачи от стъкло се вкореняват
в основи с цвят на керемида
и се издигат около английските градини,
а по метални рамки и устремени външни
асансьори
потоци хора катерят срещите си
с езици разни и разни раси –
пазари от лица и цветове,
от дрехи и прически, обичаи...
книгата на човечеството се е отворила
и всеки намира своята буква.
От цикъла "Крепости срещу страха"
Стихотворенията са от книгата на Амелия Личева „Потребност от рециклиране“, 2021
Изд. Лексикон ООД
Редактор: Дария Карапеткова
Оформление и художник на илюстрациите: Веселин Праматаров
Брой страници: 74
Цена: 12 лв.
Публикацията се осъществява със съдействието на автора.
С книгата си „Потребност от рециклиране“ Амелия Личева, заедно с Кирил Василев, става носител на Националната награда за поезия „Константин Павлов" 2022, връчена за първи път на 2 април на церемония в Софийската градска галерия.
Амелия Личева
Амелия Личева е поетеса и литературен критик. Тя е професор по теория на литературата в Софийския университет „Св. Кл. Охридски“. Автор е на множество теоретични книги, както и на стихосбирките „Око, втренчено в ухо“ (1992), „Втората Вавилонска библиотека“ (1997), „Азбуки“(2002), „Моите Европи“ (2007), „Трябва да се види“ (2013), „Зверски кротка“ (2017). Нейни стихове са превеждани на английски, френски, немски, италиански, испански, полски, словашки, хърватски, унгарски, арабски. Главен редактор на „Литературен вестник“. Член е на българския ПЕН-център и на Международната асоциация по сравнително литературознание. Носител на отличията „Златен лъв“ за издателски проект за тома „Теория на литературата: от Платон към постмодернизма“, Почетен знак на Столична община, 2007, Рицар на книгата на Асоциация „Българска книга“ в категория „Печатни медии – вестници и списания“ за 2016 г. Носител на наградата „Христо Г. Данов“ за 2018 в раздела „За представяне на българската книга“, на Първа награда в раздел „Хуманитаристика“ на „Портал Култура“ за 2020 г. за „Световен ли е „Нобел“?“, както и на Националната литературна награда „Биньо Иванов“ за принос в развитието на българския поетически синтаксис за „Зверски кротка“ (2017).
© Христина Мирчева
Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.