Anders Olsson за Han Kang - Нобелов лауреат за литература през 2024 година

Хан Канг: Биобиблиография

В творчеството си Хан Канг третира исторически травми и невидими правила, и във всяка от творбите си показва колко крехък е човешкият живот. Тя притежава уникално познание за връзките между тялото и душата, живите и мъртвите, а поетичният ù и експериментален стил буквално е станал иноватор в съвременната проза.

Превод от английски език: Юлияна Тодорова

한강 Хан Канг е родена през 1970 г. в южнокорейския град Куанджу, а на девет се мести със семейството си в столицата Сеул. Баща ù е известен романист. Освен писането, тя е отдадена на изкуството и музиката, което оказва влияние върху цялото ù литературно творчество.

Канг започва писателската си кариера през 1993 г. с издаването на цикъл стихотворения в списанието 문학과사회 (“Литература и общество”). Дебютът ù в прозата идва през 1995 с издадения сборник с разкази 여수의 사랑 (“Любовта на Йосу”), последван скоро от няколко други творби в проза – романи и разкази. Значим измежду тях е романът 그대의 차가운 손 (2002; “Студените ти ръце”), който носи ярки следи от авторовия интерес към изкуството като цяло. Книгата разказва за ръкопис на изчезнал скулптор, който е вманиачен по правенето на гипсови отливки на женски тела. Романът доста се занимава с човешката анатомия и „играта“ между личността и нейните преживявания, при което се заражда конфликт в работата на скулптора между това, което тялото показва и крие. „Животът е чаршаф, издигнат над пропаст и ние живеем над нея като маскирани акробати“ е показателно изречение към края на романа.

Литературният пробив на Хан Канг в международен план идва с романа „Вегетарианката “ 채식주의자 (2007; The Vegetarian, 2015). Написана в три части, книгата описва насилствените последствия, които се случват, след като главната героиня Йонг-хай отказва да се подчини на нормите за приемане на храна. Решението ù да не консумира месо е посрещнато с различни и най-разнообразни реакции. Поведението ù насилствено се отхвърля от нейния съпруга и от авторитарния ù баща, жената е използвана еротично и естетично от зет си, видео-оператор, който се вманиачава по пасивното ù тяло. Накрая я приемат в психиатрична клиника, където сестра ù се опитва да я спаси и да я върне към „нормалния“ живот. Обаче Йонг-хай затъва още повече в състояние, подобно на психоза, което е изразено чрез „пламтящите дървета“ – символ на растително царство, което е едновременно изкусително и опасно.

바람이 분다, 가라 (“Вятърът задуха, тръгвай”) е роман, повече базиран на сюжета – дълга и сложна творба за приятелството и артистичността, в който осезаемо присъстват тъгата и копнежът за дълбока промяна.

Авторовата физическа емпатия за екстремни истории от реалния живот се подсилва от все по натоварения ù с метафори художествен стил. 희랍어 시간 („Уроци по гръцки“, 2023) от 2011 г. е завладяващо описание на изключителната връзка между две уязвими същества. Млада жена, която след поредица травматични преживявания губи говорните си умения, се свързва с учителя си по старогръцки, самият той ослепяващ прогресивно. От личните им травми се ражда крехка любовна връзка. Романът е красива медитация за загубата, интимността и крайните състояния на езика.

В романа 소년이 온다 (2014; „“Човешки дела, 2016) Хан Канг вече използва за политическа основа историческо събитие, което се случва в град Куанджу, където тя самата е израснала и където през 1980 г. на протест срещу авторитаризма южнокорейски военни части убиват стотици студенти и мирни граждани. В опит да се даде глас на жертвите в историята на страната, книгата съживява този епизод с брутална реалистичност и с това следва жанра на литературата-свидетелство. Стилът на Хан Канг обаче – колкото визионерски, толкова и лаконичен – се отклонява от читателското ни очакване за този жанр. Особен похват на писателката е как позволява душите на загиналите да се отделят от телата им и така да станат свидетели на собственото си унищожение. На моменти, при гледката на невъзможните за идентифициране трупове, които няма как да бъдат погребани, текстът напомня за основния мотив в „Антигона“ на Софокъл.

В 흰 (2016; „Бялата книга“, 2017) поетичният стил на Хан Канг отново доминира. Творбата е елегия, посветена на човек, който би могъл да е по-голямата сестра на водещия повествованието, но която почива само няколко дни след раждането си. В поредица бележки, всички за бели предмети, точно чрез този цвят на тъгата творбата като цяло е построена върху асоциации. Това я прави по-малко роман отколкото „светски молитвеник“, както също е била характеризирана. Ако, размишлява разказвачът, на въображаемата сестра е било разрешено да живее, на него самия не би му било позволено да се появи на бял свят. Финалните думи в романа също са адресирани към мъртвите: „И посред всичкото това бяло, всички ония бели неща, ще поема последната ви глътка въздух.“

Друга отличаваща се творба е последната 작별하지 않는다 (“Не се разделяме”, 2021), която с болезнената си образност е тясно свързана с „Бялата книга“. Историята се развива в сянката на масов разстрел през 1940 г. на южнокорейския остров Джеджу, където десетки хиляди хора, между тях деца и възрастни, намират смъртта си заради подозрение в колаборационизъм. Книгата описва дългия общ траур, предприет от водещата повествованието и нейната приятелка, които дълго след събитието носят травмата от нещастието, споходило роднините им. С точната и наситена образност Хан Канг не само предава мощта на миналото върху настоящето, но също толкова силно проследява несломимите опити на приятелките да хвърлят светлина върху нещо, подложено на колективна забрава и превръщат травмата си в общ проект на изкуството, откъдето е и името на романа. Колкото дълбоко е това приятелство, толкова дълбока е и наследената болка, така и творбата напредва по много оригинален начин сред кошмарните образи на съня и тенденцията на литературата-свидетелство да говори истината.

Творчеството на Хан Канг се характеризира с това двойно излагане на болка, съответствие между душевен и физически тормоз в пряка връзка с източния начин на мислене. Във 회복 하는 인간 =  „Възстановяване“, 2013, това е описано чрез рак на крака, който отказва да бъде излекуван и болезнената връзка на главната героиня и починалата ù сестра. Всъщност, истинско възстановяване така и не се случва, а болката изплува като фундаментално екзистенциално преживяване, което не може да се сведе до никоя отминаваща мъка.

В роман като „Вегетарианката“ не се дават подобни прости обяснения. Тук необикновената постъпка се случва неочаквано и експлозивно под формата на абсолютно отказване от нещо обичайно, като главната героиня не проронва и дума. Същото може да се каже и за разказа 에우로파 (2012; „Европа“, 2019), в който мъжът-разказвач, маскиран като жена, е привлечен от енигматична жена, която е избягала от невъзможен брак. Мъжът не отговаря, когато любимата му го пита: „Ако можеше да живееш според желанията си, какво би направил с живота си?“ Тук няма място нито за изпълнение, нито за изкупление.

В творчеството си Хан Канг третира исторически травми и невидими правила, и във всяка от творбите си показва колко крехък е човешкият живот. Тя притежава уникално познание за връзките между тялото и душата, живите и мъртвите, а поетичният ù и експериментален стил буквално е станал иноватор в съвременната проза.

Anders Olsson
Chairman of the Nobel Committee

Фотокредит:  Нобеловият лауреат Хан Канг изнася реч на церемонията по връчването на наградите за иновации, организирана от корейската фондация Pony Chung в Сеул, четвъртък, Joint Press Corps

Прочети в оригинал

Поезия на Хан Канг в Диаскоп

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

    Българска култура, комикси, художници, изкуство

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.