Хан Канг: Катраненочерна къща от светлина

В превод от английски език на Ангелина Василева и Юлияна Тодорова.

Катраненочерна къща от светлина

                                                     Хан Канг

Онзи ден в Уай-донг
валеше суграшица
и тялото ми, спътник на моята душа,
потръпваше с всяка падаща сълза.

Върви по пътя си.

Колебаеш ли се?
Какво сънуваш, реейки се така?

Двуетажни къщи, светещи като цветя,
в тях научих болката
и към земя на радостта, все още недокосната,
протегнах глупаво ръка.

Върви по пътя си.

Какво сънуваш? Продължавай да вървиш.

Към спомени, оформени от уличната лампа, тръгнах.
Вдигнах поглед нагоре и в сферата
видях катраненочерна къща. Катраненочерна 
къща от светлина.

Небето бе тъмно и в мрака
местни птици
летяха нагоре, освобождавайки се от тежестта на телата си.

Колко пъти трябва да умра, за да летя така?
Никой не ме държи за ръката.

Кой сън е толкова прекрасен?
Коя памет
свети така ярко?

Суграшица, като връхчета на майчини пръсти
пронизва разрошените ми вежди,
удря премръзналите ми бузи
и после ме гали на същото място.

Побързай и върви по пътя си.

Превод от английски: Ангелина Василева

Катраненочерна къща от светлина

                                                        Хан Канг

Оня ден в Уи-донг
валеше лапавица                             
и тялото ми, другар на душата ми
потръпваше от всяка паднала сълза.

Върви по пътя си.                           

Колебаеш ли се?
Какво сънуваш, така отнесена?

Двуетажни къщи проблясваха като цветя,
под тях опознах агонията
и наивно протегнах ръка към земя
на радостта все още недокосната.

Върви по пътя си.

За какво мечтаеш? Не спирай.

И вървях към спомени, които се зараждаха под улична лампа.
Погледнах нагоре и в осветеното петно
се спотайваше катраненочерна къща. Катраненочерна
къща от светлина.

Небето бе черно и в мрака
обитаващите птици
политаха и сякаш отхвърляха тежестта на телцата си.
Колко пъти ще трябва да умирам за да летя като тях?
Никой няма да държи ръката ми.

Кой сън е тъй прекрасен?
Кой спомен
блести тъй ярко?

Лапавицата, като пръстите на майка ми,
се провира през разрошените ми вежди
пощипва измръзналите бузи и пак                      
перва същото онова място.

Побързай и върви по пътя си.

Превод от английски: Юлияна Тодорова

PITCH-BLACK HOUSE OF LIGHT

That day in Ui-dong

sleet fell
and my body, companion to my soul
shivered with each falling tear.

 Get on your way.

 Are you hesitating?
What are you dreaming, hovering like that?

 Two-storey houses lit like flowers,
beneath them I learned agony
and towards a land of joy as yet untouched
foolishly reached out a hand.

 Get on your way.

 What are you dreaming? Keep walking.

 Towards memories forming on a streetlamp, I walked.
There I looked up and inside the lightshade
was a pitch-black house. Pitch-black
house of light

 The sky was dark and in that darkness
resident birds
flew up casting off the weight of their bodies.
How many times would I have to die to fly like that?
Nobody could hold my hand.

 What dream is so lovely?
What memory
shines so brightly?

Sleet, like the tips of mother’s fingers,
raking through my dishevelled eyebrows
striking frozen cheeks and again
stroking that same spot,

 Hurry up and get on your way.

Фотокредит: Елеонора Мирчева

Поезия на Хан Канг в Диаскоп

Хан Канг в Диаскоп

© Христина Мирчева

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.