07.07.2026
ПОЕЗИЯ ► На хоризонта - Юли! След битката за ранни резервации, драстичната диета, фитнеса и избора на бански /най-трудната задача/ на хоризонта – Юли! С мойта шапка, очилата ти и кърпата за двама. Хроники Юли пръска слънчеви перли в морето. Тук е спокойно. Украински и руски деца плуват в залива, строят пясъчни градове на брега, гонят се, играят с топка. На другия край на морето има война. Вият сирени, падат бомби, окървавени тела хвърчат в небето. Тела на руски и украински бащи. Юли пръска слънчеви перли в морето. Четвърта година. Илюстрация за Диаскоп: @Георги Чепилев, Отплаване Ангелина Василева в Диаскоп © Христина Мирчева Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите...
прочети повече...
22.06.2026
ПОЕЗИЯ ► Юни Не съм усетила кога е дръпнал пердето от прозореца и как в влязъл в спалнята. Опитвам се да го отпратя: – Спи ми се... И се завивам презглава. Но той е ЮНИ – не приема откази и вече е запалил огънчета слънчеви в отсрещните дървета, поръчал е на два синигера да ме измъкнат с песен от леглото и без да пита ме потапя в море от цъфнали липи... Да, той е ЮНИ – мил досадник, преболял любовник, стар познат... Успявам някак си да си нахлузя чехлите и още неразсънена предлагам му във името на всичко минало да пием на терасата кафе. С прозявка се отправям в кухнята и търпеливо чакам мехурчетата спомени да се превърнат в горчиво сладък гъст каймак... Кафето е готово. Отнасям парещите...
прочети повече...
10.05.2026
ПОЕЗИЯ ► Пролет Приспива ме дъждът. Аз съм поле зелено улица със кестени квартално кафене билет за театрална премиера бездомно куче в подлез на метрото и недописан стих... В нестинарската гора По здрач откри ме как търся брод през реката придошла. Не ме попита кой е наранил душата ми и как съм се изгубила. В гората сухи клони насъбра, запали огън и цяла нощ от страховете ми ме пази. На сутринта през тлеещите въглени на босо ме пренесе и на реката повели смирена да се прибере във бреговете си. Но не останах с теб. Ранима, грешна, предана – аз съм жена. Не мога да съм ничия икона. Фото: Ина Мирчева Ангелина Василева в Диаскоп © Христина Мирчева Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на...
прочети повече...
18.02.2026
ПОЕЗИЯ ► Време Морето е същото. Скалите не са помръднали. Но закъснява момчето с варената царевица и не чувам „Купете си скрежко на клечка!“ Камиларят е отвел камилите на друг плаж. Майка ми и баща ми са изчезнали зад хоризонта. Сестра ми и аз кога сме пораснали? Марки Последният квартален пощальон когато стане безработен, ще си отиде от живота ти щастливото очакване, което ти се иска да не свършва никога, изгарящото нетърпение с което бързаш да разкъсаш плика, интимната заобленост на буквите, с която нечии пръсти сякаш те докосват от разстояние... Такива скъпи липси не може нищо да ти замени. Но най-нелепо е, че в бъдещето някой ще наддава астрономични цифри за марките с размазани печати,...
прочети повече...
20.12.2025
ПОЕЗИЯ В ДИАСКОП ► Зимно слънцестоене Събота, най-късият ден през годината. Часовникът не звъни, не бързаш за никъде. Идва утрото в осем — мрачно, навъсено. Можеш да се мотаеш по пижама из къщи, да храниш гълъби на перваза, да поседнеш на приказка в кафенето, да избираш във мола подаръци от дългия списък за Коледа, после на топло във къщи да гледаш мач от дивана, да четеш книга... Но в пет следобед вечерта вече пристига. И това е часът, в който въпреки тъмното и студа на теб никак не ти се стои у дома. Спонтанно излизаш на самотна разходка из безлюдния краен квартал. Но каква изненада! Сняг неусетно е завалял, появил се е пъстър пазар до елха на площада със танцьори, певци на открита...
прочети повече...
01.12.2025
ПОЕЗИЯ В ДИАСКОП ► 1. Сафридът беше подранил. Рибарите излязоха със лодките на зазоряване да срещнат първите пасажи, гребяха право срещу слънцето и чайките ги водеха към улова. Но неочаквана светкавица разкъса въздуха и гръмотевица отекна. Небето се снижи на хоризонта и след миг дъждът го сля с морето. Вълните бясно блъскаха брега и вятърът превиваше на две дърветата. Жените в църквата се втурнаха, пред чудотворната икона на Свети Никола коленичиха, през сълзи молеха Закрилника мъжете им да върне живи на брега. Когато стихна бурята без улов се прибраха лодките освен една – тя беше пълна само с мъртви риби. Рибарят в нея нямаше ни майка, ни жена за него да се моли. Мъжете дълго в кръчмата...
прочети повече...
1..15 от 3232
Няма намерен резултат по зададените критерии!