13.11.2018
За жените Non fui.Sum.Fui. Non sum[1] Жените с мирис на сено, жените с косите остри като наточена коса в тревата напролет влизат – за тях ти говоря. За жената, от която излизаш в тревата напролет – за нея говоря. За жената, с която започваш живот на мъж, за жените, с които продължаваш с коси остри като коса и мирис на сено отново и пак в тревата напролет – за тях ти говоря. За жената в тревите, с която ще минеш да стигнеш олтара – ръка в ръка, с мирис на сено, остра като коса, за жената, която те продължава нататък още в тревата, за другите, готови да го сторят в тревата, в тревата, напролет – остри като коса с мирис на сено – за тях ти говоря: Те не са непременно жената, с която да умреш...
прочети повече...
13.11.2018
За "55 меланхолии на Антон Баев", Коала прес 2018 Има родство по кръв и родство по избор, както знаем от Гьоте, но има и друго родство, родство по тъга. Четейки поезията на Антон Баев, споделям такова родство, усещам близък този юг на тъгите ни, тяхната митология и биография. Да, тъгите ни имат особена география и биография. Всяко стихотворение тук е и вид раздяла. Но те все пак са светли, тези Баеви меланхолии и раздели – по южному светли – и те връщат в живота, макар че „няма да се върнем същите“. Георги Господинов В тази мощна сбирка, мрачна медитация за „катастрофата на постоянството“, българският поет Антон Баев предприема емоционално пътешествие към сърцевината на меланхолията –...
прочети повече...
20.02.2014
11:37 Офисът на бул. „Руски“ 52 беше точно на ъгъла срещу Търговската гимназия. Удобно място за наемане на стажантки, помислих си. Беше целият от мрамор: черно и бяло, тръбна мебел, скрито осветление. Бюрата също бяха черни с големи цветни монитори на всяко. Имаше три или четири момичета в стилни черни костюми, без грим. Попитах за Марта. След минута тя се появи на вратата в дъното. Не бях сбъркал. Точно копие на Моника. Оставаше да поема ролята на Бил. Целуна ме, след като затвори вратата на вътрешния офис след себе си. Изтрих червилото от бузата си и седнах. Тя поръча кафе и сок по интеркома. Седна срещу мен и кръстоса крака. Еластичният черен чорапогащник беше опънал гънките на бедрата...
прочети повече...
20.02.2014
Новият роман на Антон Баев "Рай друг не чакай", издание на ИК Хермес, е на книжния пазар, съобщиха от пловдивската издателска къща. Томчето от 230 стр. може да се намери освен в книжарниците на Хермес, и в по-добрите книгопродавници в цялата страна. Това е роман за изгнаничеството и възможното завръщане. Роман, който разказва историята на лудостта и любовта. Роман за съпротивата срещу лъжата, за надеждите и краха. Роман за пътуването към миражите на любовта. "Рай друг не чакай" продължава романовото време от "Американци", но героят на Антон Баев - Виктор Булгари, този път се оказва емигрант в собствената си родина. Премиерата на романа "Рай друг не чакай" е на 25 февруари 2014 в Пловдив,...
прочети повече...
05.11.2013
Репортаж от изложба на Мая Дългъчева Откриването на изложбата мина (както винаги) с флигорни и рози. И никой така и не видя картината, която си струваше всички пози. Забили нос в коктейла пищен, кавалерите носеха пълни чинии. А дамата от портрета едва се усмихваше с ботичелини линии. Бях се вторачил в самата нея като юноша на плаж за нудисти, когато усетих сребърния шлейф да ме загръща наистина. Сякаш се спускаше от пейзажа златен да ме откъсне от всички наоколо. И само след няколко несигурни такта вече танцувахме голи. Как се смесваха тонове с багри и палитрата беше пълна! Докато ме пусна в миг и избяга като ударена с мълния. Беше влязла отново в рамката, а аз я гледах (с една дума) лудо....
прочети повече...
19.12.2025
ОТЗИВИ, РЕЦЕНЗИИ, МНЕНИЯ ► Езерото като вертикална мъртва бездна от Античността насам в опозиция на морето като безкраен жив хоризонт, езерото-пещера, вместилище на неподвижността, чийто край са горите и полята (други любими романтически топоси) срещу вечното движение – морето; locus horribilis – пътят към отвъдното, през който минават Дионис (в търсене на майката), Еней (в търсене на бащата) и Орфей (в търсене на любимата) срещу locus amoenus – водният хоризонт на боговете, преплуван от аргонавтите (в търсене на предопределението), Одисей (в търсене на родината), Колумб (в търсене на новото); езерото – от вход към отвъдното до сакралното място за медитация и профетизъм на откъснатия от...
прочети повече...
1..15 от 3232
Няма намерен резултат по зададените критерии!