"Зоната": Издателство "Арс" с една по-различна антология за съвременна българска поезия в Столична библиотека

15.09.2017
image

Добре дошли в "Зоната"! Кога: 18 септ. 2017 от 19.00 Къде: Литературен клуб на Столична библиотека На 18.09.2017 г. от 19.00 ч. в Литературния клуб на Столична библиотека ще бъде представен сборникът "Зоната" (том 1), една по-различна антология за съвременна българска поезия, наскоро публикувана от издателство „АРС”. В нея са събрани текстове на младите поети Александър Христов, Анна Лазарова, Анна Александра, Антонина Георгиева, Вангел Имреоров, Виолета Кунева, Георги Гаврилов, Елена Ташева, Кристина Кунева, Наталия Иванова, Росен Григоров, Теа Монева, Теодора Лалова, Теодора Тотева и Христо Мухтанов, подбрани и подредени от Валентин Дишев. Събитието ще се състои от изненадващи обрати,...

прочети повече...

Издателство "АРС" в "Издателски вечери" на Столична библиотека

14.05.2017
image

Десет години след създаването си издателство „АРС” ще гостува в поредицата „Издателски вечери“ на Литературния клуб към Столична библиотека на 15 май 2017 г. (понеделник) от 18:30 ч. Ще можете да чуете текстове от книги, издадени от „АРС”, както и от някои, които предстои да бъдат издадени. Сред авторите (списъкът е в процес на допълване) ще бъдат Георги Гаврилов, Христо Мухтанов, Петър Чухов, Георги Милев, Яна Пункина, Мирослав Христов, Левена Филчева, Милен Миланов, Антонина Георгиева, Теодора Лалева, Теодора Тотева, Наталия Иванова... А за самото издателство и за това как то е оцеляло през годините ще разкаже Валентин Дишев – човекът, който стои зад него. Входът е свободен. По време на...

прочети повече...

Литературно четене с Радослав Чичев и Мирослав Христов в Пловдив

19.05.2025
image

20 май 2025 от 19:00 часа Клуб "Петното на Роршах" ул. Йоаким Груев 36 ► На 20 май, вторник Литературен салон Spirt & Spirit представя двама поети в разговор – Радослав Чичев и Мирослав Христов. Те ще четат откъси от последните си книги – „Лоно“ ( Жанет 45) и „Очаквани места“ (Издателство за поезия ДА), които улавят красотата на ежедневието и дълбоките размишления за света, който ни заобикаля. „Лоно“ е най-топлата и интимна стихосбирка на Радослав Чичев. В нея ту тихо и кротко, ту с гръм и трясък нахлува детето, което не спира да задава вселенски въпроси и с недоумение да се вглежда в човешкия ред. Пред което човек се чувства и силен, и безсилен, но и дете. „Лоно“ е разходка край морето и в...

прочети повече...

Филип Кабакян: "Лято е, лято е!"

26.06.2013
image

Въже в гората В тази стара гора, подивяла от мъдрост и спомени, се разтваряш почти сред листата, тревите, пръстта. Ала щом се погледнеш през кората на сухите клони – ти си само една вкоравена, смолиста сълза. Всеки белег e жив и се храни с горчивите сокове на целувки от брадва, за които заплащаме в брой, със инфарктни присъди и нерви в различни посоки. Ала кой да ни каже дълбоко да дишаме? Кой? Но мълчи си гората. И сега не ù е до песни. А дърветата скърцат от болка и радост, със зарити нозе, че наоколо има толкова клони, удобни за бесене, а ти връзваш въжето. За люлка на свойто дете. Лято е, лято е! С резени диня, с парчета от лято заискрено, те вървят през пазара като шарени пръски в...

прочети повече...

Камелия Панайотова: "Човекът, който си тръгва"

12.01.2022
image

"Човекът, който си тръгва" (2021) на Камелия Панайотова се откроява с прецизност при композиционните решения, със стиловата си монолитност и тематичната си единност. Обикновеното действие се отнася към надредното, всеобщото. Постигнатото чрез стила, превърнатото в поетика на "Човекът, който си тръгва" произтича от непрекъснатия диалог между моментно и присъщо, мигновено и изначално, ежедневно и изконно, между множеството варианти на тръгването и на оставането (на човека, но и на черта на личността, на идея или представа, на тъгата или меланхолията, на живота от неговото собствено движение, когато е погълнат от загубата, на умирането, когато смъртта настъпи, но и на щастието, когато тъгата...

прочети повече...

Калина Линкова: "с наивно упорство разкъсвам лятото" - "Познах те по сянката"

27.11.2021
image

Между кориците на „Познах те по сянката“, дебютната книга с поезия на Калина Линкова, съжителстват в крехка симбиоза „спомени –/ пълнолуния от уморен фосфор“, „геометрията на вещите“ и „прасковения мъх“ на лятото. С прецизно и деликатно перо, Калина прави разрез – и психологически, и картинен – на себе си и на света (си). Допуска ни в своя дом („крайбрежието на ушната ти мида“), позволява си уязвимост („мачтите на безпокойствата“, „Аз“ (мерна единица за чупливост“, „Не намериха общ език – в езика на страха няма мед“), приютява ни в „междуребрията на времето“. Това е книга със собствен парфюм – едновременно сладък и приятно нагарчащ, с цитрусови нотки, с послевкус на кафе. Това е книга,...

прочети повече...
1..15 от 3232