Валери Валериев: "върховете на стрелите са счупени" — "мястото е свободно"

01.03.2024
image

върховете на стрелите са счупени първият ми понеделник като свободен от ангажименти млад човек: купих нова риза и отидох да се подстрижа после – при фотографа за снимка ти си свиреп апах, погледни наляво все едно искаш да ги пронижеш с очи накратко – да се усмихваш вече не е задължително по-скоро се търси характер, изразителност позирането е отговорна задача която мобилизира душевната сила и резултатът е повече контраст в обратното на негатива в първия ми понеделник като свободен от ангажименти млад човек написах името си на много формуляри всеки следващ път все по-нечетливо повтарях си: конят препуска конникът язди тетивата е опъната всеки е някой това беше моята мантра за успех в този...

прочети повече...

Валери Валериев: "в подножието на порутената стена" — "мястото е свободно"

18.02.2024
image

убил котката в гнева си няма да дава обяснения (пред кого?) не e и причина да се отсъства от работа най-трудно е да поиска извинение но и сам да прости на себе си да се обича искрено може би е добра идея да напише писмо с извинение и да го скрие в старата кутия за лекарства (някога – кутия за бисквити) просмукана с аромата на валериан природата, въздухът, прекрасната гледка цял кат чисти бели ризи в раклата книги, чаши, гребло просторен двор с цветя, трошени камъни маркуч сред копривата дърветата, звездите, хълмовете оставени сами приписани на никого в подножието на порутената стена поне едно добре облечено плашило ще се радва вечно на цялата красота какво да забравя днес? провериха...

прочети повече...

Валери Валериев: "никой не издаде, никой не призна" — "мястото е свободно"

14.02.2024
image

Мястото е свободно. Пластовете се разместват постоянно. Безсловесните дават мъдри отговори на вселенски въпроси, докато човекът се движи в мрак. Гордостта, хубостта, знанието, неговата изобретателност и хитрина са се стекли от изпосталялото му тяло. Той стои гол на своя кръстопът или върви по обратния път в търсене на спомена за радостта от Спасението. 59 стихотворения, възли от монолози в ефира, събрани в почти квадрат. Затваряш последната страница, обръщаш книгата и виждаш, че от четвърта корица не наднича умен читател. Мястото е свободно. Трябва да усвоиш пространството, за да разчетеш знаците. Христина Мирчева изкуството на безгласното посочване когато потъна онзи кораб или когато се...

прочети повече...

Валери Валериев: "добрият човек се моли за естествената смърт на злия" — "Засечка"

10.05.2022
image

общежитие добрият човек се моли за естествената смърт на злия самотният милва бездомни животни и отглежда в саксия различни отровни треви беззащитният колекционира електрошокови палки бедният изтупва покривка с трохи върху главите на богатите след като закусва с топъл геврек котка убива своите малки, защото ѝ миришат на човек вземаме мерки плъховете са ужасни и разнасят болести не сме ги виждали, но сигурно ги има и в нашето мазе, както навсякъде да купим сладка отрова и да ги привлечем да ги избием да ги погребем в плитка дупка точно до черешата зад блока приказка пада семе на поляна сложú куче за охрана сложú колци за ограда златна ябълка – награда змия лази куче пази змия лази куче пази...

прочети повече...

Валери Валериев: "извънреден труд"

16.09.2017
image

извънреден труд излизам късно, прибирам се рано не си доспивам земята не е кръгла, а крива старите дървета в парка рязко съблечени от сивите си шлифери стърчат белобради лешояди, вещери кръжат – над болници, църкви, училища травестит ме спря да попита за часа и аз му казах умората – ядка горчива, която се отделя от гнилия плод на труда днес умът ми се търкаля като топка на поляна подритват го всякакви страсти и тревоги отнякъде се взе едно куче зло топката спука и разгони децата мърляви сополиви боси утре ще напълня ума си с хелий като балон и пак ще изляза на същата поляна в очакване да духне вятър или въздухът да прояви наклон nationalgeographic няма държава пълна анархия цял ден не се...

прочети повече...

Валери Валериев: "предпоследна национална катастрофа"

28.06.2017
image

бял заек дъжд и задръствания колони от автомобили струпани на границата за проверки радиото в колата пред нас свири детски песни в полето генератори махат с перки електрическите стълбове от вятъра вибрират детето знае, че е живо, защото слуша и не преминава определени граници още нямат причини да го ликвидират отделни хора минават през калта в двете посоки с дъждобрани и туристически раници в небето дълго се задържат светкавици които не откриват пътя към дома отдавна се е стъмнило облаци се трупат на граничарите в ума keepcalm предпоследна национална катастрофа коментарите под която и да е статия заменям без колебание радиото с касетофон вместо шампанско- напалм вместо лента- кастрация...

прочети повече...
1..15 от 3232