25.09.2021
В бюрото за частни квартири на улица „Парчевич” беше заета единствено стаята с камината. В горещия летен следобед мъжът и жената уморени лежаха на леглата си. Прозорецът на север беше отворен и в стаята навлизаше малко хлад. Не бяха се виждали дълго време, но си говореха като хора, които не са се разделяли. – Ще слизаме ли да вечеряме? – попита мъжът. – Още е горещо. Нека се поразхлади малко – отвърна жената. – Горещо е - съгласи се мъжът. По навик посегна да снеме пръстена от ръката си, но се отказа. Преди да тръгне насам, беше го оставил в заложна къща. Разсеяно повдигна глава и, забелязал камината в стаята, отбеляза колко нелепо стои в жегата. – Така е – съгласи се жената, - но пък...
прочети повече...
12.11.2020
Представяме на Вашето внимание рисунки с перо по литературни произведения, публикувани в сайта „Диаскоп“ през периода 2013-2020. Оригиналните рисунки са избрани според настоящата тема на Есенния салон „Междинни форми“ и са подредени в три части: „Мишени“, „Самота“ и „Безгрижие“. Пет фрагмента за разказ Първа публикация: 07 октомври 2014 година Вървяха бавно. Той, обгърнал раменете ù, нежно я водеше по заснежената улица. Очите му бяха ласкави, уверено-властни. Тя, отпуснала глава на рамото му, дишаше учестено. В сияйния ù поглед се таеше неувереност и надежда. Спряха пред входа. - Поканен ли съм? – усмихнат попита режисьорът. Сърцебиене. Беше поканен. Вече в стаята, един кратък поглед и......
прочети повече...
05.12.2019
Едва ли някой може да разгадае тайните на любовта. Едно е ясно – когато става дума за любов, евтиният хотел се превръща в рай. В горещото лято, от два дни, челистката Вероника и цигуларят Тихомир от камерния състав са на море. Тишо плува навътре в морето, а Рони стои на брега със свито сърце. И защо ли? Рони не може да плува, а Тишо се е отдалечил толкова навътре, че сърцето й ще се пръсне. В края на същото това лято Тихомир се върна при жена си, а Вероника, от любов по него, хукна да се дави. Без Тишо животът й е немислим. И понеже Рони не можеше да плува, трябваха й дълбоки води, спря на Варненското яхтено пристанище. Тъкмо там яхтеният бос Фернандо де Ривас Кортес прекрои съдбата й....
прочети повече...
15.03.2018
Ако се чудите къде е слънцето – тук е. И аз съм тук - в Лисабон. Тук е и художничката Оксана Родригеш. Рисува предимно кучета, котки и коне. Рисува и стъклени чаши. Рисува ги много майсторски. Съпругът й Маноло Родригеш има винарна и виното блести като кехлибар в чашите, а кучетата и котките са толкова истински, че всеки момент очакваш да се чуе лай и мяукане. Точно това прави картините й продаваеми, уверява ме Серьожа. И аз съм художничка, но моите картини не се купуват и Серьожа ме увещава да открия ателие за ноктопластика. Пари ще направиш, уверява ме той, жените са луди по изящен рисуван маникюр. Серьожа е много практичен, той е с фитнес образование и за разлика от мен е роден тук....
прочети повече...
10.11.2015
На Лили Кралева Рекламата на „Счетоводна къща Минков” гласи: „Не ви излизат сметките? Оставете ги на нас!” Естествено, работата изискваше съсредоточеност от служителите и собственикът на къщата г-н Минков беше забранил всичко, което може да ги разсее. След пет години напрегната работа обаче, не можеше да бъде обвинен, че самия той се е разсеял за малко. Така че, в петък сутринта, когато изпрати съпругата си до Париж, подарък за петдесетия й рожден ден, а към обед във счетоводната къща влезе притеснена клиентка, той прикова сините си очи върху нея. Щом разбра какво не е наред в сметките на младата дама, както винаги посегна към телефона, за да я насочи към някой от подчинените си, но не...
прочети повече...
10.02.2015
Барок грейна във вилите край Варна - невиждано великолепие на богатство с монументална показност. Барок се настани и в гробищния парк - разкошни мраморни паметници с пищно изобилие от тежка бронзова позлата. Клети ми свят, скръбта на опечалените се утешава с паметници. Хора, оцветете небето в мрачни тонове – и тази нощ притежател на богатства поразен от куршум бе приютен в гробищната обител. На мастиленото небе е изгряла червена луна и осветява семейния опустял оазис на Динев. Зад един от светещите прозорци неговата съпруга Кони е опечалена от горчилката на случая - Кралят го няма. На офиси, къщи, вили, градини – господар бе той. Не тъжи, Кони. Пред терасата на вилата ти се е проснало...
прочети повече...
1..15 от 3232
Няма намерен резултат по зададените критерии!