16.02.2022
В МАДРИД СЕ СМЕЯТ Да, в Мадрид продължават да се смеят. В този удивителен град на храброст и смърт, където окопите са до самите къщи и трамваите спират до барикадите, хората продължават да се смеят, децата да играят по улиците, гражданите да се спират, за да четат военните новини или да разглеждат сатиричните вестници. Ямите, издълбани от гранатите през нощта, биват запълвани рано сутрин, за да не изглежда Мадрид грозен. Един милион живеят на самия фронт! Никога не знаете, кога ще падне някоя бомба. Или къде. Представете си, че седите в предната стая на вашия апартамент на третия етаж и спокойно си работите, когато някоя граната пробие стената и избухне под канапето. Ако седите на канапето,...
прочети повече...
08.07.2020
Пабло Пикасо Казва: последният удар на четката, последният удар върху платното, върху обекта – е удар право в сърцето, puntilla за черния бик, за страстта, за синьото или червеното… Да завършваш всяка картина – тоест краят, казва – краят не е моята страст, краят на всичко затвор е. Затова той, художникът, има винаги една картина без край – недовършена, непонятна – като слънцето, което се крие в нощта – слънцето, което само очакват – Един свой портрет в рамка на вечност. Стихотворението е от книгата на Александра Ивойлова "Път над света" ИК Огледало 2020 Рисунки от серията на Пикасо "Бикове и бикоборци" Александра Ивойлова в "Диаскоп": "Тези снимки са врати към други измерения" "Наричаха ни...
прочети повече...
14.04.2020
"Съжалявам само за едно - че през целия си живот не съм нарисувал нито един комикс" Пабло Пикасо ► Как мислите, защо аз датирам всичко, което правя? Защото не е достатъчно да се познават само произведенията на художника. Необходимо е още да се знае кога те са правени, защо, как, при какви обстоятелства. Без съмнение в бъдеще ще възникне наука, която ще нарекат... може би „наука за човека”. Тя ще се стреми да проникне в човешкото общество чрез посредничеството на твореца. Често мисля за тази наука и искам да оставя за нея колкото може по пълна документация. Ето защо винаги поставям дати на всичко, което правя. Кои са науките, ориентирани към човека? Такива като биология, генетика, медицина,...
прочети повече...
24.07.2018
"Съжалявам само за това, че през живота си не нарисувах нито един комикс" Пабло Пикасо Още през януари 1936 година Пикасо пристъпва към гравирането на две големи метални платки, разделяйки ги на кадри – всяка по девет кадъра с размер на пощенска картичка. Първоначално възнамерявал на продаде печатните копия на това свое произведение и с получените средства да подпомогне испанците, изпаднали в беда. Но след завършване на процеса на 7 юни обработените с киселина и тонирани гравюри – акватинти – се оказали толкова впечатляващи, че било решено те да останат само в оригинал, като към тях се прибави дългата страстна поема, чийто автор е Пикасо, в превод и на английски, и френски език. Титулната...
прочети повече...
08.10.2012
Диаскопът е проникнал в България през Пловдив. Това е станало преди един век в днешната централна градска градина, където в 1892 г. се е намирало Пловдивското изложение. Много от чуждестранните изложители са предлагали "магически фенер", "Панорама", "Калоспинтерокромокрен", с които се прожектирали "билюрени стъкла" /фотографически изображения/ на забележителности от Европа, пейзажи и зверове... По-късно в-к "Пловдив" разказва подробно използването на оптическия уред за представление с магически фенер на учебни предмети: библия в картини, астрономия, геология, зоология и др. научни и любопитни предмети. /из пробен брой на пловдивското издание за комикси "Диаскоп" от 1991 г./. Екипът на...
прочети повече...
16.07.2020
Разговор на Христина Мирчева с Александра Ивойлова по повод последната ù книга "Път над света", ИК Огледало, 2020 ≈ В трудния за мене момент, в който бяха писани, момент на изпитания, тези творци – „светила на човечеството“, ми даваха своята паралелна реалност, своите светове. Писането на стиховете-посвещения се превърна в особен род диалог. Днес светът изглежда тласнат по посока на известните антиутопии. В глобалното пространство личността се губи като капка в океана. И колкото океанът нараства, човекът в него се смалявя. Усамотението ми е нужно като глътката въздух. Но този път ми беше отнета пролетта: природата, творческите сбирки, рециталите, срещите с приятели. Мисията на големия...
прочети повече...
1..15 от 3232
Няма намерен резултат по зададените критерии!