30.09.2014
Разговор на Христина Мирчева с Русанка Ляпова по повод Международния ден на преводача - 30 септември. Всеки, който се занимава професионално или любителски с литература, е чувал името Русанка Ляпова. С Русанка се запознахме през есента на 2012 година при представянето на трима писатели от Босна - Фарук Шехич, Миле Стоич и Фадила Нура Хавер, в къщата музей на Георги Божилов - Слона в Старинен град, Пловдив. Русанка беше и един от първите автори в електронното издание на "Диаскоп" в рубриката "Български преводачи", а преди дни се съгласи, въпреки своята заетост, да отговори на няколко въпроса, свързани с мисията на преводача и не само. Работиш ли върху нещо в момента? Приключвам работата по...
прочети повече...
31.03.2024
2024 година 2023 година Владимир Янкелевич: Иронията Роуз Тримейн: "Къпинова зима" - "Американският любовник" Анри Мишо: „Раждане“ - „Плюм“ Роберт Хас: Тринайсетте дни на полицейския детектив Марцел Фабиан Анри Мишо: „Животното бравояд“ - „Плюм“ София Андрухович: „Феликс Австрия“ Анри Мишо: „Между център и отсъствие“ - „Плюм“ Жизел Сапиро: „Социология на литературата“ „Извършени странни неща“ на Ел Уайлд Андре Жид: „Трактати“ „Вавилон“ на Ясмина Реза 2022 година Адела Кнапова: "Предизвестените" - "При чехите" "При чехите": Антология на съвременния чешки разказ Чан Ксю: Нещо, свързано с поезията Марк Твен: "Добродушният писател" Владимир Соловьов: "Късичка повест за антихриста" Виктор...
прочети повече...
21.05.2013
В рубриката "Български преводачи" Татяна Громача в превод на Русанка Ляпова 2. Една нощ ни събуди тропане. На вратата стоеше съседката. Беше почти гола. Носеше само от онова долното бельо, дето му викат „комбинезон”, и тънък чорапогащник. Обувки нямаше. Беше зима, на пътя се беше образувала тънка ледена корица. Жената трепереше, тресеше се като премръзнало оскубано пиленце, плачеше. Беше избягала от мъжа си, който пак се напил и я биел. Бабка натопли парче керемида. Омота го в стар пешкир, обърна се към жената и й каза – На! Съседката грабна горещия вързоп и легна, дъхът й още беше студен. Лицето й бе прошарено от синкави жилчици, сякаш някой беше драскал по него с изхабен химикал....
прочети повече...
12.03.2022
Романът „Петмез“ е голяма прозаична метафора на детството, на неговите тайни и открития. „Петмез” е едновременно ведра и тъжна книга – тя разказва за чудесата на детството, за сиянието и изконната красота на неговите първи откровения, но и за тъмната страна на този период от човешкия живот – за трагичността на неговия неминуем край. Урошевич създава проза, близка до магическия реализъм, пълна с носталгия и ирония. „Да – потвърждава авторът в едно свое интервю, – моят роман наистина е писан със сантиментална носталгия по един изчезнал свят, но и с ирония – както към този свят, така и към моята сантименталност.“ Откъс от "Петмез" в Диаскоп: "Раят на детството" Думи за книгата „Един от...
прочети повече...
23.09.2015
Издателства "Жанет 45", "Летера" и "Панорама" представят "Миленко Йергович в България" Програмата 23 септември 2015 (сряда), София, Клуб-книжарница Перото (НДК), среща-автограф, 17:30 24 септември 2015 (четвъртък), София, Библиотека на СУ, премиера, 18:30 25 септември 2015 (петък) Пловдив, Студио 1 на Радио Пловдив, премиера, 18:30 Връчване от името на ВУАРР на почетен знак за принос към миротворчеството и световната култура. Представят Митко Новков (литературен критик) Жела Георгиева (преводач) Рада Шарланджиева (преводач) Русанка Ляпова (преводач) Книгите Орехови двори (издателство „Летера“, 2015, превод от Рада Шарланджиева) е знаков роман в творчеството на световноизвестния писател...
прочети повече...
28.05.2013
В рубриката "Българска преводна литература" Давид Албахари в превод от сръбски: Русанка Ляпова ПОВТОРЕНИЕ Твърде късно е сега да започваме да говорим, казва жена ми. Всичко, което имахме да си кажем, сме го изприказвали отдавна, не си струва да се повтаряме. Впрочем погледни през прозореца. Когато се запознахме, беше пролет. Ти седеше на дивана, аз във фотьойла и съзерцавахме ябълковите цветове. Сега е есен. Ябълките са обрани. Закърпих ти всички чорапи. Ти все така седиш на дивана, аз във фотьойла и гледаме пожълтелите листа. Всичко отмина, всичко приключи, нямаме повече думи. Какво ще правим, когато падне сняг? Дали ще сменим поне местата си? Ще мога ли да живея с толкова неизвестност?...
прочети повече...
1..15 от 3232
Няма намерен резултат по зададените критерии!