С перо и шпага: Литературни прочити в Диаскоп

08.01.2022
image

2022 2021 Жоржета Чолакова: Кажимеж Пшерва-Тетмайер (1865 - 1940) – между аристократичния естетизъм и болката от живота Гергина Кръстева: В "Риф" на Христина Мирчева има много и все далечно пътуване – в годината, когато да пътуваш беше почти немислимо Мариана Тодорова: "Прозата на Янко Станоев – любов към обикновените хора" Анна Христова: "Матео остана без работа" на Гонсало Тавареш като експеримент и предизвикателство Мариана Тодорова: Поетическа съзерцателност и пространствени решения. За книгата на Христина Мирчева "Риф" Ангелина Василева: Трябва ли да знаем кой всъщност е Биг Брадър? - За романа на Румен Шомов "Китайската стена" 2020 Мария Попова: "Мери Оливър за това, какво точно...

прочети повече...

Иглика Дионисиева: "Ден за миене на Богородици"

28.09.2021
image

Ден за миене на Богородици Какво да прави тя, престарялата дева в деня преди Коледа в дом като този – здрава фамилна къща с разгърнат масивен строеж, с пет големи стаи с прозорци, покрити от горе до долу с бяла хартия, с врати, които по цяла година стоят заключени без котка, без куче, за мъж и дете да не говорим без никой и нищо, което да извика, да заплаче, да запее в коридора или на двора освен жената? И днес, без да бърза допи кафето си – равни части ръж и робуста стана от масата и тихо изми старата чаша, чинийката, лъжичката останали от младостта на майка й. После изстиска хубаво гъбата и тръгна из къщата да мие Богородиците, във всяка стая по три. Избърса им рамките от прахоляка и...

прочети повече...

Иглика Дионисиева: "Home, sweet Home"

18.08.2021
image

Времето най-после се беше оправило и нямах никакво намерение да се прибирам след работа у дома. Но Гия – момичето, с което още от понеделник си представях как ще изкарам петъчната вечер, я нямаше вече цяла седмица нито на работа, нито като обаждания и сигнали от gps, та се очертаваше отново да се забавлявам сам. Накъде да тръгна? Една бавна разходка из холографския парк щеше да ми дойде добре. Обичах го това място, защото там всички някога съществували животни ги имаше, възродени и живи, а всички възможни земни цивилизации строяха градовете, светилищата и пирамидите си и водеха безметежен и пълнокръвен живот. Но забиех ли се отново там, щях да пропусна кибер-дербито, което щеше да започне...

прочети повече...

Иглика Дионисиева: "Ароматът на розата"

20.08.2020
image

Казаха ми: В този дом, опустошен от ветрове и години, посади поне една роза – тя ще ти върне любовта и живота. Така и направих – изрових заспалото коренче на трендафила, донесен някога тук от старата ми майка. Преместих го на мястото, където ти беше направил площадка за далечни полети. И ето я розата – расте като полудяла, разклонява бодливите си филизи. Често я прегръщам, стане ли липсата ти по-боляща от убожданията ù. И от красивия ù цвят се разнася аромат на незарастваща рана. Илюстрация: Георги Чепилев Страница на Иглика Дионисиева в "Диаскоп": "Вярвам в малкото добро, което е способно да промени всичко" © Христина Мирчева Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите...

прочети повече...

Иглика Дионисиева: "Вярвам в малкото добро, което е способно да промени всичко"

30.09.2019
image

ПОЕЗИЯ "Море. Сивее олово и бляскат куршуми" "Прекършено, изтръгнато от корен дърво" - "Захранване на нощта" "Déjà vu hug - Посвещения" ПРОЗА "Подарявам розов сингер, крачен" "Приказка за детето, което искаше да види нощта" "Забранена зона" "Приказка за сладката вишна и горчивата череша" "Коледна баница" "Копче" "Пук" "Безотказно" ПУБЛИЦИСТИКА "Висока облачност" – книга за дългите маршрути между нас "Грехът на Малтица" – роман за обич, история и човечност "В словесния лабиринт от образи и отражения" "Плодовете на познанието са горчиви и жълти" "Поезия, която рисува с думи от песни и приказки" "Копнежът по познание има женско лице" "За границата, след която няма граница" "Поетичното...

прочети повече...

Иглика Дионисиева: "Подарявам розов Сингер, крачен"

18.09.2019
image

Щом затвори външната врата на апартамента, Алба с привичен жест извади тъмните очила от косата си и ги остави на рафта под огледалото. Тя се обърна към портрета на прабаба си и прадядо си отпреди век и видя, че нещо липсва. Чернокосият прадядо в дълъг балтон все така крачеше по едрия тогавашен плочник на „Венелин”, а дребната прабаба с блестяща къса коса, сресана на крив път, гледаше преднамерено сериозно над голямата лисича кожа, закриваща горната част на палтото ù и показваше модна обувка с голяма тока. Мозайката под портрета, обикновено заета от един, два или три чифта различни модели кецове, сега беше празна. Неговите кецове липсваха – нещо, което не се беше случвало никога, откакто...

прочети повече...
1..15 от 3232