Мариана Тодорова: Още за стихосбирката AДdicted на Петър Чухов

05.03.2023
image

Защо се оказа важна за нас съдбата на книгата му със стихове „АДdicted“, белязана с литерату­рен скандал [1]. И си отговарям: стихос­бир­ка­та много фи­­­но подсказва как може чрез словото да се колек­ционира най-хубавото в душа­та на човека. Бях пленена от този красив танц на думите (като поет Петър Чухов се заявява като неприкрит фен на красотата във всичките ù форми ): Тази нощ ще облека китарата с малка черна рокля ще танцувам с нея ще флиртувам и ще ù разказвам… Петър Чухов не е непознат за българския чита­тел. Автор е на седемнадесет книги, сред които „Град­ината на слабата реалност“, „Руни“, „Мулето на Педро“, „Про­винции“, „Малки дни“, (Нацио­нална на­гра­да за пое­зия „Иван...

прочети повече...

Мариана Тодорова: Здравка Евтимова и разказът "Кръв от къртица"

02.03.2023
image

... горко на тоя, който те плаши с чудовища... („Кладенец“) Повествованието в текстовете на Евтимова тече като златна река. Но със стръмни брегове... Всеки читател, който тръгва с корист към четенето – желае реката, по причина на златната рибка, но се бои от бреговете. Малцина са решителните. За „смелите сърца“ е написана тази проза... Да се представиш пред света чрез категоричността на единствената д у м а – това е възможно само ако пристрастено и опасно си скочил в „халчето“ на живота, в неговите видими и невидими връзки с човешките съдби („Ерозия“, „Склон“, „Ситното“, „Кладенец“, „Шапката“, „Шоколад“, „Глад“, „След“, „Рибките“, „Имитаторът“, „Страхотна“, все заглавия на разкази...). Ако...

прочети повече...

Мариана Тодорова: Иван Методиев. Социалният пророк на България

02.09.2022
image

Как да сричам България – това ми кажи? Няма да е пресилено да се каже, че след Александър Геров Иван Методиев е най-автентичният социален пророк върху съдбините на България. Защото можа да изповядва молитвите си, полагайки като залог собствената си душа: Жа­ден съм, Ису­се, дай ми ада да из­пи­я Типичен градски поет, какъвто е и Александър Геров. Любовта му към природата, към материята и нейният див цъфтеж, нагласата му на химик, с технократско образование, всепроникващото му око за вселената и времето, създават онова богатство на душата на твореца, с което би се гордяла всяка национална култура. Зеленото присъствие и за двамата ни поети не е толкова израз на „природата – майка и...

прочети повече...

Мариана Тодорова: Нерециклираната мечта

25.07.2022
image

Когато прочетеш стихотворението ѝ „Рачешко“ разбираш как може да се напише една цялостна книга („Потребност от рециклиране“, 2021), без в нея да има дори един излишен стих, неподходяща метафора, или заменяема дума. Нищо не би могло да се отмести, съкрати или изхвърли (а това е валидно и за седемте ѝ стихосбирки1). Всичко е точно в изказа си, а в същото време абсолютно изненадващо: Имаше време съвсем неотдавна, когато исках времето да спре, да не се движи, за да запазя, съхраня, задържа, за да греба с шепи от дара на присъствието… Сега моля времето да бърза, да препуска, за да отменям ден след ден, но то пълзи. („Рачешко“) Заслужава адмирации умението на онзи писател, който може добре да...

прочети повече...

Мариана Тодорова: Георги Господинов - от "Лапидариум" до "Времеубежище"

02.06.2022
image

Да тръгне една сълза в световното око („Физика на тъгата“) Има ли право един български писател да търси милост за човешкия род от световното съзнание, да копнее за сълза от окото на света? Думата при Господинов е като икона – изживяна, премислена, нарисувана. Произнасяш я като молитва, запомняш я като молитва, преповтаряш я като молитва. Привлечени сме от непоклатимата художествена логика и интуиция на Георги Господинов, материализирана в книгите му чрез позицията на неговия двойник Гаустин. Творческите му предчувствия все повече се сбъдват – от сляпата Вайша, която слепва минало и бъдеще, за да може да поживее реално в днешното, до доверчиво протегната шия на Минотавъра, от която стърчи...

прочети повече...

Мариана Тодорова: Иван Радоев в българската литература

24.05.2022
image

Поемата Зелена игра на Радоев е първият сериозен опит за легитимация на постмодернизма в българската литература. Неговото чувство за хумор, изящно и плътно, е най-отличителната черта на творбите му. То подсилва връзките между лирико-елегичните елементи и детайлите на наратива в драматичното: аз ви записвах епично, за да накажа с точност себе си! Блясък на иронията в лирическите му редове – така бих определила почерка на поета и драматурга Иван Радоев. Към професионалния си живот Иван Радоев винаги е бил особено взискателен. Написаното внушава респект от постигнатите художествени визии – и на фантазното, и на автентичното. Той е от писателите, за които творческата биография започва с...

прочети повече...
1..15 от 3232