Мариана Тодорова: Иван Методиев. Социалният пророк на България

02.09.2022
image

Как да сричам България – това ми кажи? Няма да е пресилено да се каже, че след Александър Геров Иван Методиев е най-автентичният социален пророк върху съдбините на България. Защото можа да изповядва молитвите си, полагайки като залог собствената си душа: Жа­ден съм, Ису­се, дай ми ада да из­пи­я Типичен градски поет, какъвто е и Александър Геров. Любовта му към природата, към материята и нейният див цъфтеж, нагласата му на химик, с технократско образование, всепроникващото му око за вселената и времето, създават онова богатство на душата на твореца, с което би се гордяла всяка национална култура. Зеленото присъствие и за двамата ни поети не е толкова израз на „природата – майка и...

прочети повече...

Мариана Тодорова: Нерециклираната мечта

25.07.2022
image

Когато прочетеш стихотворението ѝ „Рачешко“ разбираш как може да се напише една цялостна книга („Потребност от рециклиране“, 2021), без в нея да има дори един излишен стих, неподходяща метафора, или заменяема дума. Нищо не би могло да се отмести, съкрати или изхвърли (а това е валидно и за седемте ѝ стихосбирки1). Всичко е точно в изказа си, а в същото време абсолютно изненадващо: Имаше време съвсем неотдавна, когато исках времето да спре, да не се движи, за да запазя, съхраня, задържа, за да греба с шепи от дара на присъствието… Сега моля времето да бърза, да препуска, за да отменям ден след ден, но то пълзи. („Рачешко“) Заслужава адмирации умението на онзи писател, който може добре да...

прочети повече...

Мариана Тодорова: Георги Господинов - от "Лапидариум" до "Времеубежище"

02.06.2022
image

Да тръгне една сълза в световното око („Физика на тъгата“) Има ли право един български писател да търси милост за човешкия род от световното съзнание, да копнее за сълза от окото на света? Думата при Господинов е като икона – изживяна, премислена, нарисувана. Произнасяш я като молитва, запомняш я като молитва, преповтаряш я като молитва. Привлечени сме от непоклатимата художествена логика и интуиция на Георги Господинов, материализирана в книгите му чрез позицията на неговия двойник Гаустин. Творческите му предчувствия все повече се сбъдват – от сляпата Вайша, която слепва минало и бъдеще, за да може да поживее реално в днешното, до доверчиво протегната шия на Минотавъра, от която стърчи...

прочети повече...

Мариана Тодорова: Иван Радоев в българската литература

24.05.2022
image

Поемата Зелена игра на Радоев е първият сериозен опит за легитимация на постмодернизма в българската литература. Неговото чувство за хумор, изящно и плътно, е най-отличителната черта на творбите му. То подсилва връзките между лирико-елегичните елементи и детайлите на наратива в драматичното: аз ви записвах епично, за да накажа с точност себе си! Блясък на иронията в лирическите му редове – така бих определила почерка на поета и драматурга Иван Радоев. Към професионалния си живот Иван Радоев винаги е бил особено взискателен. Написаното внушава респект от постигнатите художествени визии – и на фантазното, и на автентичното. Той е от писателите, за които творческата биография започва с...

прочети повече...

Мариана Тодорова за Кирил Топалов: "Славата винаги е била за юнака, а не за царя!"

03.05.2022
image

„Хей, Крали Марко“ – заглавие (бел.1) на един от култовите романи на Кирил Топалов, би могъл да е изненадващ само за незапознатите с неговите интереси в областта на културата. Това обръщение става паролата, която свързва във Фейсбук и социалните мрежи не само бащата с дъщерите, а и всички онези кръгове и общности, които имат какво да споделят помежду си за проблемите с народностната идентичност и българската история. В това е и основният замисъл на романа – на практика този призив е истинският герой на творбата, невинаги пряко разкрит, но винаги в ядрото на всичко, което се случва или трябва да се случи като разбиране за историчност. Неотдавна се появиха и неговите „Софийски истории“...

прочети повече...

Мариана Тодорова: "Димитър Паунов в романите си"

23.02.2022
image

Защо точно сега към прозата на Димитър Паунов се обръщат с интерес съвременните по-млади прозаици? Някой го наричат дори „култов писател“ (макар да е „писател от изчезваш вид“, според метафората на Галин Никифоров). От 80-те години до почти вече третото десетилетие на ХХI в. българската проза регистрира една специфика на наратива, която органически поражда собствена техника на изразяване. В това отношение прозата на Димитър Паунов, заявила присъствието си още в началото на 70-те, загатва за белезите на новото явление. И макар в стила му да наблюдаваме акцентни елементи на инфантилната проза (Любен Петков, Янко Станоев, Димитър Яръмов, Георги Марковски), като изказ и посока за водене на...

прочети повече...
1..15 от 3232