Александра Ивойлова: "Глен Гулд. Създателят на звукова материя"

В рубриката на Александра Ивойлова "Пианистите"

Създателят на звукова материя

„Животът не би послужил за нищо на онзи, който напуска света, без да е създал своя собствен свят.“ Смисълът на тази източна мъдрост има същото значение и по отношение на раждащия се в композиторската вселена собствен свят на интерпретатора. Особено личностен и открояващ се е той в музиката на Глен Гулд. Негова е тази музика в едно вече сътворено произведение. И същевременно изчистена от присъствието на изпълнителя, който сякаш я разказва от разстояние. Бетовен – финал на Трети клавирен концерт, свири Берлинската филхармония под диригентството на Херберт фон Караян, солист Глен Гулд, документален запис от 1957 г. (През 60-те години Гулд, 31-годишен, се оттегля от концертни изяви и се посвещава на студийния запис.)

Полифоничното мислене е неизменно – дори и при отсъствие на същинска полифония. Една привидна романтичност владее изпълнението, но тя е далеч от емоционалната трактовка, очертана е от кристално чистивътрешни структури. Деликатните динамични вълни (усилване-затихване) преминават в самите мотиви, в тяхната тъкан. Съвършените тонове наистина се сливат в тъкан, привличат се чрез своята завършеност на живи атоми. Гулд е господарят на тяхното движение. Невероятна е тази звукова картина, в която тоновете се превръщат в жива материя. Сякаш духовното намира своя физически образ. Истинско сътворение! Гулд изразява себе си докрай (или поне това е впечатлението, което оставя у слушателя). Изразява своето отношение, възглед, философия. Оценката е в това, дали го приемаме или не (възхваляван е или отричан от критици и колеги пианисти). В съвършения му изказ никой не би могъл да има съмнение.

------

„Гулд бе големият пророк и първият мъченик на кибернетичната епоха. Той доведе до крайна фаза обективизиращия процес на звуковата консерва (плоча, компактдиск). Не е ли това прастарата човешка мечта за вечния живот, за перфектния човек“ – пише Атила Чампай. Изследователите на феномена Гулд разглеждат неговата теза, че музиката е преди всичко духовно, а след това звуково проявление. Тя съществува извън звука, сама по себе си. В този смисъл пианистът- философ се определя като идеалист. Всяко произведение учи наизуст, преди да е изсвирил нотния текст. Така музиката е вече идея, която той осъществява чрез звука. Гулд се противопоставя на нейното обвързване с определен звуков носител, на отъждествяването ѝ с конкретна инструментална нагласа. Затова е твърде избирателен в подбора на репертоара – формирането му се основава на немската композиторска школа с два основни стълба – Бах и Шьонберг. По-точно Бах през гледната точка на съвременната философия на Шьонберг, който твърди, че не е нужно една литературна творба да се чете на глас, за да бъде разбрана (озвучаването на партитурата е за онези, които не познават техническия музикален език). Подобен подход предполага изключителен вътрешен слух и дава възможност едно произведение да се изгради от сърцевината на същността си към своята реална звучност.

Глен Гулд в Уикипедия

Александра Ивойлова в Диаскоп

Пианистите:

"Владимир Хоровиц - Концерт в залата на Московската консерватория"

"Свири Вилхелм Кемпф. Музика, като вода, която ще изпълни облаците"

 

© Христина Мирчева

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.