Кажимеж Пшерва-Тетмайер (1865 - 1940): Поезия
12.11.2021
Превод от полски: Жоржета Чолакова
ХРИСТОС И МАГДАЛЕНА
(По картината на Еделфелт
Христос и Магдалена)
Мъгли от паяжина синя
Дървета сънени намятат,
По сивата вода премина
Дъга от слънчева позлата.
И беше цялата вселена
От скръб и слънце обладана,
Щом пред Мария Магдалена
Възкръсналият там застана.
Присви се с почит, страх, тревога,
Скръбта недрата ù посече,
А Той отиваше при Бога
В безкрая сънен и далечен.
В лазурните мъгли лъчисти
Той в слънчев ореол вървеше,
Тя коленичи в шепот: „Христе!...“
След Него с поглед безутешен.
Поезия, т. 2, 1901
СОНЕТ ОТ АНГЕЛА НА СМЪРТТА
Всичко свърши и завинаги отмина,
никога, не, никога не ще се върне;
всичко е затрупано във гроб бездънен
и във вечността завинаги се срина...
На смъртта е дело тихо, страховито...
Няма там утеха и любима няма?
Няма болка?!... Нищо!.. Глух е океанът,
без следа погълнал кораби разбити...
Три сестри са, три сестри са родни –
плахи, тихи, на Психея са подобни –
Вяра и Надежда, и Любов това са…
Две от тях са мъртви, от печал унила
е застанала Любов без глас, без сила
като стълб от камък и от жал израсъл.
Поезия, т. 3., 1900
* * *
Смърт!
Със своите добри очи ме гледаш,
не си ни призрак страшен, нито сянка зла,
а вярна спътница отвеки си била...
Със своите добри очи ме гледаш.
Какво научих от живота?
Това, че имам теб.
Под напора на чувства и въображение
жадувах да градя Живот, безумец клет,
а бях създаден аз единствено за теб...
Това бе моето предопределение...
Вървях аз сам и ще си ида като привидение...
Със своите добри очи във мен се взираш
и знаеш ти, че тялото духа възпира,
че пришълец е той и е във всяка фибра,
отронен атом сред въртопа необхватен,
изгубена частица от Първоначалата,
еднакво чужда и на атома, и на всемира...
Из цикъла Смърт
EVVIVA LʼARTE!*
Evviva lʼarte! Смърт човека чака –
гладът се вкопчва в гърлото и души,
презрян, безправен парий е беднякът –
ще пукне той, ще пукне като куче,
животът му е проиграна карта:
evviva lʼarte!
Evviva lʼarte! Нека гуши пълнят
филùстерите! Ние сме артисти –
какво че хлябът ни е сух, прокълнат,
че гинем като есенните листи,
какво, че в нас е губещата карта:
evviva lʼarte!
Evviva lʼarte! Горди Бог роди ни –
царе без царство, ала озарени
от слава сме, дори от глад да гинем,
летим като орли с криле ранени
сред слава – печелившата ни карта:
evviva lʼarte!
Evviva lʼarte! И пламтят в гърдите
от Бог запалени във нас пожари:
и отвисоко гледаме тълпите,
корона не заменяме за лаври,
макар животът да е празна карта:
evviva lʼarte!
Поезия, т. 2, 1894
--------------
Запазваме заглавията така, както са в оригиналните издания, независимо че думата „поезия“ в съвременния полски език се изписва по друг начин – poezja.
*Eviva l’arte! (итал.) – Да живее изкуството! – Б. пр.
Илюстрация: Влоджимеж Тетмайер, Alegoria Umarłej Polski 1909, Fragment polichromii. Kalisz, Kościół św. Mikołaja.
Кажимеж Тетмайер в Диаскоп:
Кажимеж Пшерва-Тетмайер (1865 - 1940) – между аристократичния естетизъм и болката от живота
Кажимеж Пшерва-Тетмайер (1865 - 1940: Поезия
© Христина Мирчева
Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.