14.12.2023
За книгата Дебютният роман на Камелия Панайотова е болезнено автофикционално брожение по следите на изгубения дом и несъстоялото се родителство. Красив разказ за майката, за изоставянето и живота с липсата, за насилието над ума и тялото, за истинското сестринство и окончателното откъсване от утробата. Той ще продължава да е зловещо актуален, докато светът продължава да гледа на жените като на „едно парче месо“. В „Ане“ самото име на героинята вика към майката – за да я намери съвсем другаде. Антония Апостолова „Ане“ ще ви припомни, че има много начини да бъдем жестоки към себе си. Но и че там, в суровия свят, някой ни обича такива, каквито сме. Ина Иванова Откъс от "Ане" в Диаскоп За автора...
прочети повече...
14.12.2023
Бабо, не се ли чудиш къде са ти децата и какви са станали, събрах смелост да я попитам веднъж, а тя - както се очакваше - се разплака и трябваше да изчакам цели десет минути да се успокои. Бършеше сълзите си с памучната кърпичка, която винаги носеше в джоба си, с която забърсваше масата, хващаше горещата тенджера на печката и дори си духаше сополите. Универсалната кърпичка на баба ми, с която бършеше и моята уста след ядене, сополите ми, когато бях хремава, или потта ми, щом се върнех от игрите. Ане, голяма си вече, трябва да започнеш да разбираш някои неща, каза накрая. Изтръпнах. Най-после щеше да ми каже нещо повече от малка си още, не ти трябва да знаеш. Не си мисли, че ми беше много...
прочети повече...
15.01.2022
Поезията на Камелия е като че написана след моменти на спокойно съзерцание – човекът в нея е както наблюдател на живота, така и винаги искрено развълнуван от него. В нея са уловени и всекидневните открития, и дребните детайли, но и големите изводи, които тя понякога приема с изненада, а друг път – с несмутима мъдрост. Стихотворенията ù улавят и един естествен ритъм, който звучи непреднамерен като думите ù: те не изтъкват автора, те споделят с читателя. И това е прекрасно. Наталия Иванова ----- Бяха ми казали преди време, че птиците избират най-сигурното място, за да създадат гнездо. Още не разбирам как решаваш кое е сигурно в такъв свят, където непрестанно нещо умира? ----- Long ago I was...
прочети повече...
12.01.2022
"Човекът, който си тръгва" (2021) на Камелия Панайотова се откроява с прецизност при композиционните решения, със стиловата си монолитност и тематичната си единност. Обикновеното действие се отнася към надредното, всеобщото. Постигнатото чрез стила, превърнатото в поетика на "Човекът, който си тръгва" произтича от непрекъснатия диалог между моментно и присъщо, мигновено и изначално, ежедневно и изконно, между множеството варианти на тръгването и на оставането (на човека, но и на черта на личността, на идея или представа, на тъгата или меланхолията, на живота от неговото собствено движение, когато е погълнат от загубата, на умирането, когато смъртта настъпи, но и на щастието, когато тъгата...
прочети повече...
22.12.2023
Ивона Карачорова: Славянският псалтир – превод, развой, редакции Катя Димитрова: Заснежено стихотворение Ангелина Василева: Най-голямата ми радост в новото време е възможността да се пътува по света и да се получава свободно информация ДПХ ще раздаде наградите си на 5 декември, един от художниците ще получи Наградата на Кмета на Пловдив Художникът Христо Николов претворява реалното в иреално в галерия Сигна Тодор Костадинов: Пакет тютюн „Клан“. Рашко Сугарев (1941-1995) Филмова лента от Филателна изложба „Коледен Пловдив 2023” - част 2 Филмова лента от Филателна изложба „Коледен Пловдив 2023” - част 1 Калин Николов: Нарисувано със светлината на неговия дух Стоян Терзиев: Песен на Пенелопа...
прочети повече...
14.05.2022
Превод от английски: Камелия Панайотова РАЗБИРАЧ НА ПТИЦИ От многото причини защо те обичам, ето една: начинът, по който ми пишеш от летището, за да ти кажа, че всичко е наред; за да ми кажеш, че има птица затворена в терминала; всички хора я игнорират, защото не знаят какво да правят с нея, освен да я оставят на мира докато не се изплаши до смърт — това те прави ужасно, безумно тъжна. Иска ти се да можеше да отнесеш птицата навън и да я пуснеш на свобода или пък (ако не успееш), да се обадиш на някой разбирач на птици, за да й помогне. Всичко, което можеш е да забележиш птицата, да й съчувстваш и да ми пишеш, да ми кажеш как езикът е невъзможно безполезен, но грешиш. Ти си този разбирач на...
прочети повече...
1..15 от 3232
Няма намерен резултат по зададените критерии!