Георги Николов: "На изхода на твоя лабиринт те очаква Минотавъра" - "Лица и маски"

10.01.2021
image

ТИ, ТЕЗЕЙ В подсъзнанието ти е скрит и лежи забравен отдавна един неостаряващ мит, един мит – за разгадаване. Щом навлезеш във себе си – като в Лабиринта на Минос, внимавай през сенките по кои коридори ще минеш! Тръгни по онази нишка на богоизбраната Ариадна, за да стигнеш с въздишка до истината изстрадана! Във теб е тази преизподня, във теб – това подземие. Едва ли някой ще ти помогне от себе си да излезеш. Какъвто да ѝ направиш финт съдбата винаги е коварна. На изхода на твоя лабиринт те очаква Минотавъра. ЧЕРЕПЪТ НА ЙОРИК Челният лоб как се очертава – личи си, че не е бил на идиот. А черепно-безмозъчната травма е от стойка на мраморен под. От времето гладко излъскан, като топка е за...

прочети повече...

Георги Николов: "Хераклитова река" - "Лица и маски"

22.12.2020
image

ХЕРАКЛИТОВА РЕКА Не можеш да нагазиш на плитко във времето като в река, без то да не те повлече така, както реката на Хераклит. Застиват реките от лава, но реката на времето не спира. Сякаш от безкрая извира и към безкрая тя продължава. Плават по течението речно трупове на дървета голи, камъните на дъното се заоблят. Ах, нищо, нищо не е вечно! Самото време дори се оглежда в нетрайното водно огледало – да спре и то поне за малко. Но и за него няма надежда! По набръчканата повърхност отразеният образ се разкривява. Измамна е всяка представа за покой – даже на мъртвите. Чакат на брега безлики старци и като един се надяват след миг към тях да заплава лицето на Нарцис. МАРАТОНЕЦ На Марин...

прочети повече...

Георги Николов: "Поетът, който не написа нито едно стихотворение" - "Кремация на феникс"

25.09.2019
image

ПОЕТЪТ, КОЙТО НЕ НАПИСА НИТО ЕДНО СТИХОТВОРЕНИЕ Поетът, който не написа нито едно стихотворение, се препълни с думи до гърлото – като амфора. Метастазите на метафорите го разядоха целия. Думите се разплискаха в него и го удавиха отвътре. Поетът, който не написа нито едно стихотворение, потъна в себе си като в плаващи пясъци. След хиляди години го разкопаха като артефакт на поезията. И му приписаха всички стихотворения от неизвестни автори ТРЕСКА ЗА ПОЕЗИЯ Поетът, намерил самороден къс поезия в аляските на своя мозък, огражда периметъра, бележи го... Готов е да танцува танца с хлебчета по партитурата на вятъра. РАЖДАНЕТО НА ЕДНО СТИХОТВОРЕНИЕ То се роди внезапно и трудно. В линейката – на...

прочети повече...

Георги Николов: "Да откриеш мъглявината от думи - поетически съзвездия и да ги назовеш"

10.12.2016
image

Георги Николов за поетичната книга на Весела Недкова „На пръсти” Поезията на Весела Недкова остава вярна на изконната си същност не да обяснява света, а да го пресъздава. Поезия, която не губи първоначалния си порив в лабиринта на думите, а го превежда през него и го показва чист и неподправен. Стиховете й се изправят на пръсти пред чудото на живота и поглеждат отвъд него – в смисъла на зародилото го слово. Тя е от поетите (не казвам поетеси), които знаят, че поезията съществува обективно и се стремят не да я измислят, а да я откриват в „поднебието от подробности”, в „артритната есен”, в „сресаните мигове”, в „ поднебесните степи”, в „къделите илюзии”, в „правото на небе” и в много други...

прочети повече...

Георги Николов: "Кремация на Феникс или Да се откажеш от поезията"

06.09.2016
image

Като Рембо да се откажеш от поезията. Но преди това да си облякъл в пищна плът всяка дума, да си я възстановил по скелета на гласните и тя да придобие значение отвъд първоначалния си смисъл. В мухата със корсета черен да видиш метресата на тлението. Мухата да възпееш, не пеперудата – сред гъбите с отровен двойник. На падналия в полет гарван да търсиш по хълмовете черната кутия с предсмъртна дума в нея „Nevermore!” Да се откажеш от поезията, защото тя е куртизанка, вавилонска блудница, а чашата й, пълна със метафори – Светия Граал на грешниците. (Поезията може да те разлюби, ако я любиш само в класическия стих.) Да си стоял на денонощна вахта на палубата на кораба пиян, и да си видял...

прочети повече...

Георги Николов: "Автопортрет с маски"

17.03.2016
image

АВТОПОРТРЕТ С МАСКИ Самотата избива като обрив по лицето ми. Лицето ми се покрива с лунни кратери. Гримасата се втвърдява в маска. Маската се сраства с лицето ми. Свалям лицето си. Под него се показват други маски. Маски-матрьошки падат една сред друга, една след друга. Най-отдолу последното ми лице – посмъртна маска. ЕСКИЗ НА СМЪРТТА Време е вече да опитомя смъртта – като лисичката на Екзюпери. Да си говоря с нея за нещата от отвъдното. Да си я представя с рижа коса. Или да я прелъстя най-после – тя ми се усмихва като Мона Лиза. Знам, че с колкото и други да е била, за мен смъртта ще е девствена. ВЪТРЕШЕН ПЕЙЗАЖ Искам да заспя като гълъба с глава под крилото – малка пластика в Лувъра на...

прочети повече...
1..15 от 3232