Александра Ивойлова: "Алберт Швайцер. В безграничното време"
06.08.2021
И точно както вятърът нахлува със своята мощ в
огромните празни пространства, така и хората,
които познават закона на духа, трябва да отидат
там, където те са най-нужни.
Алберт Швайцер
Когато говорим за световния творчески елит, за прочутите „ветерани“ на артистичната арена, винаги отдаваме дължимото на таланта, на креативния плам, който е незаменимото динамо за житейския път. Но тези хора са преди всичко личности! Защо на света се раждат повече таланти, отколкото са впоследствие осъществените творци? Известна е тезата, според която талантът е много по-често явление от личността. Помислим ли обаче за гениална личност, неминуемо ще споменем името на Алберт Швайцер. Човекът, съумял да преодолее раздвоението между идеи и идеали, от една страна, и житейска практика от друга. (Роден е на 14.01.1875 г. в Карлсберг, Германия.). Фразата на една от постоянните човешки заблуди – „времето не стига“, той заменя с голямото, библейското „има време за всичко“.
Разностранната му дейност буди удивление и респект със значимостта на областите, в които работи, при това достигайки върхове, всеки от които сам по себе си е достатъчен да му отреди почетно място в историята на обществото. Така музикантът-легенда, един от най-прочутите органисти на нашето време, е и реформатор в органостроенето. Швайцер реставрира уникалните стари органи в големите катедрали, обявявайки се против тяхното осъвременяване и замяна с ерзаци: Борбата ми за добър орган беше за мен част от борбата ми за истината. А признанието му като най-задълбочения изследовател на Й.С.Бах е неоспоримо. Според една от красноречивите метафори, изричани за гения Бах – изчезне ли някога цялата музика на човечеството, дори само зрънце, останало от неговото творчество, ще я възроди такава, каквато я познаваме до наши дни. И в тази своя колосална изследователска дейност Швайцер е истински новатор. В анализите си той утвърждава изчистена от помпозност трактовка (всяка помпозност е израз на творческо безсилие), като разглежда произведенията на композитора най-вече в религиозен план. Според него Бах не може да се изпълнява само по пътя на обикновената музикантска интуиция. Необходимо е цялостно познаване на творчеството му, за да се открият в него взаимовръзките на единната вътрешна логика.
Божественият огън в изкуството на Швайцер се подклажда от неговото дълбоко навлизане в духовните сфери. По своята същност то е „озвучената“ му идея за света. Като виден теолог и доктор по философия той е автор на редица трудове: „В търсене на историческата фигура Христос“, „Мистицизмът на Свети Апостол Павел“, „Упадък и възраждане на цивилизацията“, „Цивилизация и етика“ …
Но неговите теоретични възгледи едва ли щяха да имат същото значение, ако не бяха послужили за основа на житейската му съдба. До трийсетте си години ще се посветя на музиката и науката. Оттам нататък ще отдам силите си, уменията си и познанието си в помощ на хората.
През 1913 г. именно това негово разбиране за смисъла на човешкия живот го отправя към Ламбарене, във Френска Екваториална Африка (днешен Габон), където става лекар-мисионер. Там, сред непроходимите гори на джунглата, строи своята болница. Първата световна война го принуждава да напусне мисията си. Връщайки се след 10 години възстановява почти разрушената болница (отново със собствени средства) и продължава да лекува проказа, сънна болест … – бедствията на тези географски ширини. Признат е за почетен гражданин на Черния континент. Болничното заведение – 70 малки постройки, които съществуват и до днес – е изградено с изключително уважение към традициите и бита на африканците.
Почти символно значение придобива за нас неговият работен кабинет, където Швайцер прекарва по 20 часа в денонощие, лекува хиляди болни, пише теоретични трудове и писма, работи върху изпълнителското си майсторство (тук свири на пиано, обковано с метал, който го пази от влагата). Често пътува до Европа, чете лекции, изнася концерти в най-прочутите катедрали, набира средства за болницата си и се връща, за да продължи поетия път.
Диаметрално противоположните му дейности, при това в различни краища на света, имат своята обща движеща сила – хуманизмът, философията на живота. Аз съм живот, който иска да живее сред животи (в противовес на Декартовото cogito: Мисля, следователно съществувам.). И неговата вяра. Абсолютната убеденост, че служейки на живота, служи на Всевишния.
≈
Всеки, който се е избавил от болката, трябва да помогне и другите да се избавят от нея (…) Щом споделяш страданието на другите, и радостта им ще бъде твоя. И още: Простото разсъждение за живота вече е ценно (…) Идеалите, породени от глупостта, не биха имали това значение, ако разсъждавахме за преходното и вечното – и по такъв начин се научавахме да различаваме истинските от лъжливите критерии.
≈
В края на 40-те години „гражданинът на света“ посещава САЩ (по покана на Чикагския университет), а през 1957 публикува знаменитото си „Обръщение към човечеството“, в което призовава за прекратяване на експериментите с ядрено оръжие.
Две са авторитетните награди, увенчали пътя на големия хуманист: Франкфуртската на името на Гьоте (1928 г.) и Нобеловата за мир (1952 г., Швайцер е единственият професионален музикант, носител на тази награда). Със средствата от първата строи в Грюнсбах почивен дом за персонала, който работи на добра воля в болницата в Ламбарене; паричния еквивалент на втората влага в построяването на пансион за прокажени. Така, без да е зает с бизнес и капитали, чрез своята дейност в духовните сфери, Швайцер оставя на света значими градежи, които служат на човека.
Смъртта го сварва в работния му кабинет, на 90-годишна възраст. Денят е 4 септември 1965 г. Пред този кабинет в Ламбарене е и погребан.
Когато Алберт Швайцер казва – прогледнеш ли в хаоса, ще осъзнаеш с удивление, че където съществува живот, това си самият ти – той прокламира любов към всяка негова частица. Към онова голямо тайнство, с което човекът е свързан неразривно. Бог се усеща като Воля-за-Любов. Такова осмислено жизнелюбие е най-висшата мъдрост – и тя неминуемо се възнаграждава с дълголетие. А колко дълъг е пътят на твореца, успял да отвори широко всички врати на неизчерпаемия си талант! Времето, с което неизменно губим задъханата си надпревара – времето за Швайцер е безгранично.
Фото: History.com
Пианистите:
"Владимир Хоровиц - Концерт в залата на Московската консерватория"
"Свири Вилхелм Кемпф. Музика, като вода, която ще изпълни облаците"
"Глен Гулд. Създателят на звуковата материя"
"Святослав Рихтер. Съвършенство като светъл дом"
© Христина Мирчева
Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.