Христина Мирчева: "Безкрайното днес"

Дневникови записки от скука

Сънят ù е разтърсен от грохота на сутрешния трафик. Първо машините за миене на улици, после колите за боклук, ранните автобуси, автомобилите, линейките и пожарните коли, сирените на полицейските ванове.

Време е да се надигне от леглото, за да продължи с познатите ритуали.

Без да отваря очи, намира дистанционното за плазмата между завивките и натисна start. Може би хладен душ или силно кафе? Заслушва се в новините от сутрешния блок. Както винаги  събеседници и водещи говорят едновременно, никой никого не изслушва.

Обикаля бавно всички стаи, излиза на затворените тераси с увехнали цветя. Дали ако днес не отиде в офиса, ще липсва на някого. Винаги се е смятала за изключително точен и дисциплиниран човек – телефонът включен за обаждания по всяко време, дълги обяснителни делови разговори, отлагане на отпуски и почивни дни.

Отваря барчето и протяга ръка към бутилките. Някои от напитките купува за специални случаи, които напоследък зачестяват. Не е ли рано? Рано? Спомня си как като дете не можеше да разбере кое е рано и кое късно. Рано за какво и късно за какво. Защо утре и защо вчера. Не е ли времето едно безкрайно днес - ден, който се мултиплицира до безкрайност.

Не е без значение от каква чаша пиеш ранния си бърбън. Плътният кристал е задължителен за скъпия вкус на алкохолния опиат, за охолния живот изобщо.

Отпива бавно, изправена до прозореца. Вижда ясно лицата на чакащите пред светофарите, унилите лица през прозорците на преминаващите автобуси, геометрично нарастващата тълпа от забързани минувачи по тротоарите. Припомня си познатите един и същи лица в метрото. Не, няма на никого да се обажда, нека се чудят какво става. Ще се върне обратно в леглото и ще се наспи, ще спи до утре, до вдругиден, до когато си иска.

Заспива почти веднага, както тя обича – по-гръб, с лице към тавана, спокойно лице, отнесено някак. Плазмата, монтирана срещу широкото удобно легло, продължава да работи с припламване на екрана, с появата на разтревожени репортери и свидетели, с разхвърлени по магистралата тела и чанти.

18 юни 2018

  Илюстрация: ©Георги Чепилев 

Първа публикация: Алманах "Любослов" 2018 под редакцията на Виолина Б. Иванова и Симеон Гаспаров

Още по темата в Диаскоп:

Христина Мирчева: "Неизяснени обстоятелства, потънали в забрава"

Христина Мирчева: "Дневник от скука" I

Христина Мирчева: "Игрите на глада - Дневник от скука" II

Христина Мирчева: "Сол и бури - Дневник от скука III. И край"

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.