Луиз Глюк: "Нощни миграции"

01.04.2022
image

Превод от английски: Камелия Панайотова Нощни миграции Това е моментът, в който отново виждаш червените плодове на планинския ясен, а в тъмното небе нощните миграции на птиците. Боли ме като си помисля, че мъртвите няма да ги видят - нещата, от които зависим, те изчезват. Тогава какво ще донесе утеха на душата? Казвам си, че може би такива наслади няма да ù трябват повече; може би да не бъдеш е просто достатъчно, макар че е трудно да си го представиш. Night Migrations This is the moment when you see again the red berries of the mountain ash and in the dark sky the birds' night migrations. It grieves me to think the dead won't see them— these things we depend on, they disappear. What will...

прочети повече...

Луиз Глюк: "място, където живота на човека няма смисъл"

28.02.2022
image

Превод от английски: Камелия Панайотова ТЕЛЕСКОП Има един момент, след който отместваш поглед, когато забравяш къде си, защото изглежда, че си живял някъде другаде, в тишината на нощното небе. Престанал си да бъдеш тук, в света. намираш се на друго място, място, където живота на човека няма смисъл. Не си затворен в тяло. съществуваш така, както съществуват звездите, участваш в неподвижността им, в тяхната необятност. После пак се връщаш в света. През нощта, на студения хълм, разглобяваш телескопа. За да разбереш, че не образът е неясен, а връзката е лоша. Отново виждаш колко далеч е всъщност всяко нещо от всяко друго нещо. Louise Glück,Telescope There is a moment after you move your eye...

прочети повече...

Луиз Глюк: "единствената надежда е желанието да се върне назад"

06.01.2022
image

Превод от английски: Ангелина Василева Фантазия Ще ти кажа едно нещо: всеки ден умират хора. И това е само началото. Всеки ден в погребалните домове се раждат нови вдовици, нови сираци. Седят със скръстени ръце и се опитват да решават за новия си живот. После са на гробището, някои от тях за пръв път. Страхуват се, че плачат, понякога че не плачат. Някой се приближава до тях, казва им какво следва да направят, да кажат няколко думи, понякога да хвърлят пръст в открития гроб. След това всички се връщат в къщата, която изведнаж се изпълва със посетители. Вдовицата седи на дивана, много достолепна, така че хората се редят, за да стигнат до нея, понякога хващат ръката ù, понякога я прегръщат....

прочети повече...

Луиз Глюк: "В края на моето страдание имаше врата"

15.12.2021
image

Превод от английски: Ангелина Василева Удавените деца Разбирате ли, те нямат преценка. Така че е естестствено да се удавят, ледът ги е подмамил отначало и после цяла зима вълнените шалчета зад тях плавали, докато те потъвали, накрая са притихнали. И езерцето ги повдига в безброй тъмни ръце. Ала смъртта при тях навярно е дошла различно, тъй близка до началото. Били са сякаш винаги невиждащи и безтегловни. Следователно, останалото е сънувано, лампата, хубавата бяла покривка на масата, телата им. И все пак чуват имената, с които са ги викали, като примамки, над езерото плъзгащи се: Какво чакаш, прибери се у дома, прибери се у дома, изгубен във сините води безкрайни. Питер Брьогел Стари,...

прочети повече...

Луиз Глюк: "Винаги има какво да се направи от болката"

10.12.2021
image

Превод: Ангелина Василева Любовно стихотворение Винаги има какво да се направи от болката. Твоята майка плете. Прави шалове във всички нюанси на червеното. Бяха за Коледа и те топлеха докато тя се омъжваше отново и отново и те водеше със себе си. И как да бъде различно, щом през всичките тези години пазеше овдовялото си сърце сякаш мъртвите се завръщат. Не е чудно, че си такъв, какъвто си, боиш се от кръв, жените ти са като една стена от тухли след друга. Фалшив портокал * Не е луната, казвам ти, Онез цветя са, дето осветяват двора. Омразни са ми. Мразя ги, тъй както мразя секса, Устата на мъжа, която запечатва моята, и тялото парализиращо - вика, който се изплъзва винаги, низкото,...

прочети повече...

Поетични вечери: Луиз Глюк в American Corner, София

11.11.2021
image

12 ноември 2021 17.00 часа Американски център, Столична библиотека ► Представяне на американската поетеса Louise Glück - носителка на Нобелова награда за литература 2020. Модератор: Ангелина Василева - поетеса, преводачка и преподавателка. Онлайн събитие: https://www.facebook.com/events/1921285961375972 Луиз Глюк в Диаскоп © Христина Мирчева Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника....

прочети повече...
1..15 от 3232