Александра Ивойлова: "Пинкас Цукерман. В аурата на артиста"

Музиката на Пинкас Цукерман е любов. (А.Ив.)

Иска ни се да го открием – между мит и реалност. Между сцената, славата и делника.

Пинкас Цукерман гостува няколко пъти в България. Присъствието на артист от подобна величина белязва залата, остава в „историята“ на публиката. Може би първата среща „на живо“ с един изпълнител, когото ценителите вече са обикнали чрез записи и видеа, най-силно разбунва духовете. Погледът назад през годините е възможност да си върнем подобен момент …

Трудно се говори, когато на сцената е голям музикант. Остава преживяването, в което всеки гради своя свят във вселената на музиката. Както и той самият, артистът, е създал свой свят във вселената на композитора. И тази неизчерпаема връзка най-ярко изразява безкрайността на творението.

Страници може да се изпишат за творчеството на Пинкас Цукерман. За облика му на цигулар, виолист, диригент, камерен изпълнител и педагог, за метода му на работа и изпълнителски стил, за всеотдайността му към младите поколения, вдъхновени от магнетизма и очарованието му, за неговата дискография … – и изобщо за славата му на феномен. Но дори някои основни биографични щрихи могат да бъдат достатъчно красноречиви.

Роден в Тел Авив през 1948 година, Пинкас Цукерман започва да учи цигулка на осемгодишна възраст при Илона Фехер. Под ръководството на световните светила Исак Щерн и Пабло Казалс и с подкрепата на фондациите „Америка-Израел“ и „Елена Рубинщайн“ през 1962 година пристига в САЩ, за да учи като стипендиант при Иван Галамиян в прочутото училище „Джулиард“. През 1967 година печели Първа награда на конкурса „Левънтрит“ – и така поставя основата на своята солова кариера.

Цукерман заема многобройни позиции в артистичния свят: музикален директор на камерния оркестър „Свети Павел“ (в продължение на седем години), главен гостуващ диригент на Симфоничния оркестър на Далас, председател на изпълнителската програма „Пинкас Цукерман“ на Музикалното училище в Манхатън. Той е първият носител на наградата „Исак Щерн“ (2002, Ню Йорк) за отлични артистични постижения. Назначен е за първи наставник инструменталист в музикалната дисциплина на програмата Rolex Mentor and Protégé Arts Initiative. Директор е на Националния център за изкуства в Канада (1999-2015). През 2009 година става главен гост диригент на Кралския филхармоничен оркестър в Лондон, като продължава да свири и с други оркестри по света.

Дискографията му съдържа над 100 заглавия и е спечелила 21 номинации „Грами“ и две награди за „Най-добро камерно музикално изпълнение“ (1980) и „Най-добро класическо изпълнение – инструментален солист с оркестър“ (1981).

През есента на 2006 година Пинкас Цукерман гостува за първи път в България. Тогава концертът в зала 1 на НДК беше организиран от Класик ФМ радио. Оркестърът на Класик ФМ беше поверен в ръцете на твърде младия по онова време, но вече любимец на публиката Максим Ешкенази. Програмата: Лудвиг ван Бетовен – Симфония № 5, Макс Брух – Концерт за цигулка и оркестър № 1 в сол минор, оп. 26 и Йоханес Брамс – Концерт за цигулка, виолончело и оркестър в ла минор, оп. 102 (тук Цукерман в партньорство със съпругата си, известната челистка Аманда Форсайт).

Но преди да попаднем в сърцето на събитието – крачка към предхождащите го срещи. Аурата на всяка от тях бе облъчила мислите и емоциите ми.

Два дена преди концерта, на пресконференцията в Гранд хотел София, когато полуделите фотоапарати го засипваха със светкавици, Цукерман беше лаконичен: Няма как за толкова кратко време да успеете да ме категоризирате, защото се занимавам с твърде много неща. Няма как да ме сложите в едно чекмедже, да отразите всичките ми дейности. Но благодаря много и се надявам да разкажете и за това, за което си говорихме, и за това как сте се чувствали на репетицията и на концерта. Надявам се също да пишете искрено. А, дай Боже, и да се видим отново тук. (Това, разбира се, се сбъдна.) Музиката винаги е музика – нямам приоритети. Върша всичко, без да ми тежи.

Рядко се среща поведение, излъчващо толкова вътрешна освободеност и щастливо отношение към света. Ако човек открие лекотата, може да разгадае мярата на истинските си възможности. Не е ли това и в основата на виртуозността? Колцина са тези, които преодоляват преградите към таланта си! Или може би обратното – които се опазват от изграждане на прегради към него. Пределната освободеност дава на изпълнителя възможност за сливане с инструмента, за превъплъщение в образа от звуци. За такова единство с музиката няма граници. Подобна нагласа се пренася и във всекидневното общуване. А Пинкас Цукерман притежава и младежки чар, и чувство за хумор. И ако след дългото пътуване от Канада бе донякъде пестелив в отговорите си на журналистическите въпроси, то в работата си с младите музиканти от Оркестъра на Класик ФМ беше истински всеотдаен. Репетицията се проведе в препълнената концертна зала на НМУ „Любомир Пипков“.

Увличащата му енергия и артистичен темперамент предизвикват цигулката, музикантите, света. Плътният му лаконичен жест извлича, изразява, говори. Отпраща нависоко! Маестро Цукерман дирижира, разкривайки тайните на звука, на стила, на своята интерпретаторска концепция.

По-лесно се работи с голям музикант – отбеляза М. Ешкенази. Парадокс ли? Не! Защото за големия музикант стойностите са ясни. А няма нищо по-естествено, по-човешко от музиката.

Изкачвайки стъпалата на събитията, стигаме до последното – концерта. Пинкас Цукерман свири на цигулка Гуарнери дал Джезу, някогашна собственост на руския музикант Сам Душкин, работил със Стравински. Виолата му пък е дело на дядото на същия майстор (гърба на корпуса) и на неговия баща (предната част). Това са сто и две години едно и също ДНК – сподели артистът. – Така че аз не просто свиря на тези инструменти, аз пътувам със семейство Гуарнери.

В хипнотичната тишина на залата цигулката заговори с първите звуци на Концерта от Брух. И магията ни завладя.

Казах в началото – трудно се говори, когато на сцената …

Вярно е и обратното. Можем да говорим дълго за интерпретацията на двата концерта, за тази прошепната изповед в Adagio-то на Брух – толкова искрена и сърдечна, че се възприема като неземна, за ликуващия финал; за единството в диалога между чело и цигулка в Двойния Брамсов концерт, за богатството на звука, който преминава през най-красиви и неочаквани нюанси, за чувствеността и удоволствието от музицирането, за дълбочината на смисъла … Но то е като да говориш за любовта. Музиката на Пинкас Цукерман е любов. Затова на човек му се иска отново и отново да я преживява.

≈

Винаги свиря с близки хора. Дори и да не сме се познавали преди  това – ставаме близки.

≈

Доближихме се до артиста и ние в залата. И тази близост остава неотменно през годините, които отминават.

Фото: eugeneistomin.com

Пинкас Цурекман и канадската челистка Аманда Форсайт

Фото: The Times of Israel

Александра Ивойлова в Диаскоп

Пианистите:

"Владимир Хоровиц - Концерт в залата на Московската консерватория"

"Свири Вилхелм Кемпф. Музика, като вода, която ще изпълни облаците"

"Глен Гулд. Създателят на звуковата материя"

"Святослав Рихтер. Съвършенство като светъл дом"

"Алексис Вайсенберг. Живот превърнат в музика"


 

© Христина Мирчева

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.