19.12.2025
ПРОЗА В ДИАСКОП ► Никак не обичаше да пътува през София. Петнайсет години по-рано беше учила в най-стария университет в страната и с радост си спомняше студентските години, но въпреки нелесния си живот, удоволствието от това, че се бе върнала да живее в родния си морски град, беше далеч по-голямо. Неда беше пристигнала рано сутринта с нощния влак, който я изтърси с неудобния куфар на смрадливата централна гара. Пи някакво кафе и се придвижи към летището. Малко неща изглеждаха променени, освен може би хилядите отсъстващи българи, дето се бяха изнесли към широкия свят точно през Терминал 1 – в ония години единствен. И тя беше миткала усилено насам-натам, но никога не пожела да не се върне и...
прочети повече...
04.12.2023
Коледен архив на Диаскоп: Доброто трябва да се припомня! Има мадами, дето не пипват черпак и влизат в кухните си само за да консумират нещо, направено от чужди ръце. Бая жени готвят всеки ден, понякога повече от един път и може би не им представлява трудност. Обаче доста съпруги/партньорки и майки го намират за ужасно задължение: да се чудиш какво отново да сложиш в тенджерата, кога пак да се понесеш към супера и да ръснеш едни пари за неизменните хранителни продукти! Весела беше от жените, които готвеха с удоволствие и манджите винаги ù се получаваха. Навремето беше завършила техникум по обществено хранене, но това нямаше нищо общо със запазената ù марка – страст към необичайни рецепти и...
прочети повече...
26.01.2022
Отдавна не се беше събуждала в толкова лошо настроение. Уж се беше наспала добре, а нещо в главата й жужеше, че денят няма да е хубав. Сигурно причината е, че отново трябваше да действа като по часовник – бърза закуска, червената леща на котлона, още по-бърз душ, бодра крачка към работното място и останалите задачки за мразовития януарски ден. Въобще не обичаше всичко да е разграфено и да не й остава никакво пространство за импровизация – чувстваше се впримчена в ежедневните емоции, все едно някой й дирижира минутите и часовете, без да се интересува дори от най-малките желания и неочаквани пориви. Погрижи се да изглежда добре и сложи най-новото си сако с хубава кройка и свежи пролетни...
прочети повече...
13.01.2022
Просна розовите чаршафи от новото пране на балкона. Замисли се колко ли още дъщеря й ще иска да спи на тях. Вече порастваше и започваше да се момее. Докато беше на работа вчера, й беше звъннала да я пита как да изтрие първата си очна линия. Искала да пробва и видяла, че с вода и сапун не може да я махне. Милото й момиченце! Беше толкова послушно и добро, в училище – прилежна и изпълнителна, мечтата на всеки родител и учител. Тя самата беше израснала в неголям град и също като дъщеря си слушаше родителите си и не им създаваше грижи. После отиде да следва в столицата и успя да омая един състудент на брат си. Той беше доста по-хубав от нея, висок и чаровен, много умен. Ясно й беше, че жените...
прочети повече...
21.12.2021
Има мадами, дето не пипват черпак и влизат в кухните си само за да консумират нещо, направено от чужди ръце. Бая жени готвят всеки ден, понякога повече от един път и може би не им представлява трудност. Обаче доста съпруги/партньорки и майки го намират за ужасно задължение: да се чудиш какво отново да сложиш в тенджерата, кога пак да се понесеш към супера и да ръснеш едни пари за неизменните хранителни продукти! Весела беше от жените, които готвеха с удоволствие и манджите винаги ù се получаваха. Навремето беше завършила техникум по обществено хранене, но това нямаше нищо общо със запазената ù марка – страст към необичайни рецепти и голямо вихрене над котлоните, когато беше на кеф. Имаше...
прочети повече...
12.12.2021
Назад във времето: Пловдив - Европейска столица на културата 2019 Миналия месец далеч от България почина магнетичен и значим с достойнствата и делата си българин. Така се случи, че в далечното минало имах късмета да го срещна за кратко в качеството си на преводач на семинари за екипи социални работници и експерти в работата с деца с увреждания. Кончината му ме върна към едно хубаво кратко пътуване с пораснали деца в риск, които вече не са закриляни и обгрижвани от отделна институция. Като обитатели на защитено и спонсорирано общинско жилище, те се опитват сами да се борят с живота и себе си, тъй като не са част от семейство, каквото обикновено останалите имаме. Пътуването ме вдъхнови за...
прочети повече...
1..15 от 3232
Няма намерен резултат по зададените критерии!